В Ливан: "Страхувам се, че Хизбула ни въвлича във война"

Атмосферата в пограничния регион между Ливан и Израел e много напрегната - вече е много близо до усещането за война. Израелски дронове свистят из въздуха, шиитската военизирана организация Хизбула, която е подкрепяна от Иран, влиза в престрелки с израелските отбранителни сили, а повечето цивилни от двете страни на границата са напуснали района.

"Страхувам се, че Хизбула ни въвлича във война, с която ние, ливанците, нямаме нищо общо. А Ливан не е готов за това", коментира пред Дойче Веле 40-годишен жител на Бейрут, който пожела да остане анонимен. "Нищо в страната, включително болниците и инфраструктурата, не е подготвено за война."

Междувременно хората в Ливан са започнали да се запасяват с трайни продукти и вода. Поне онези, които могат да си го позволят на фона на икономическата криза и обезценяващата се валута.

Как започна всичко?

Сблъсъците между милицията Хизбула и Израел започнаха малко след като терористичната организация Хамас извърши жестокото си нападение в Израел на 7 октомври. Само ден след това - на 8 октомври 2023 - Хизбула стартира атаки над северната част на Израел. В момента ситуацията изглежда на ръба на ескалацията.

Досега са били убити 188 ливанци, в това число 141 членове на Хизбула. Убит бе и живеещият в Бейрут зам.-ръководител на Хамас Салех ал Арури. Той беше елиминиран от Израел на 2 януари. В сблъсъците са убити и 14 израелци, 9 от които са били военни, по информация на агенция Франс прес.

"Бих казала, че до известна степен вече се намираме в регионална конфронтация" - така Кели Петило, изследователка на Близкия изток в Европейския съвет за външна политика, коментира ситуацията. Междувременно международните усилия за деескалация вървят на пълни обороти. Преди дни американският външен министър Антъни Блинкен и германската му колежка Аналена Бербок посетиха служебния премиер на Ливан Наджиб Микати с надеждата да се сложи край на ескалацията.

В средата на миналата седмица и Амос Хохщайн, специалният координатор на американския президент за глобалната инфраструктура и енергийната сигурност, беше на специална мисия в Бейрут. Там той проведе разговори, надявайки се на дипломатическо решение, което ще позволи на ливанския народ да се върне по домовете си в Южен Ливан. По думите му и "гражданите на Израел също трябва да могат да се върнат по домовете си на север".

Военното крило на Хизбула е признато за терористична групировка от няколко държави, включително от САЩ и Европейския съюз. Затова и представителите на тези страни и блокове няма директно да преговарят с Хизбула.

Правителството има само ограничено влияние

От 8 октомври 2023 насам ливанският служебен министър-председател Наджиб Микати многократно заяви, че иска да предотврати влизането на Ливан във война. Само това обаче не е достатъчно.

"Онова, което прави или не прави ливанското правителство, в крайна сметка тук няма особено значение", посочва Хайко Вимен, програмен директор за Ливан в неправителствената организация за предотвратяване на конфликти International Crisis Group. "Актьорът, който решава какви да са ходовете в този конфликт, е Хизбула", казва още той. Според Вимен ливанското население и правителството на страната са в най-добрия случай просто "странични наблюдатели".

"Хизбула следва собствените си стратегически интереси, които не съвпадат непременно с интересите на Ливан", коментира Вимен и добавя, че "Хизбула е част от т.нар. "Ос на съпротивата". Този регионален съюз, воден от Иран, включва още Хамас в Газа, ливанската Хизбула и различни иракски паравоенни фракции, които смятат САЩ и Израел за врагове. "Участниците в тази "Ос съпротивата" имат много по-големи политически цели от защитата на Ливан или запазването на неговата стабилност", казва Вимен.

Убийството на Арури и Хизбула

Политологът Дейвид Дауд от базирания във Вашингтон мозъчен тръст Фондация за защита на демокрациите е на друго мнение. Хизбула не е напълно независима от ливанското общество, написа той преди няколко дни в свой анализ. "Нападението срещу Салех ал Арури поставя Хизбула в трудна ситуация. Тя трябва да се позиционира между задълженията си към т.нар. "Ос на съпротивата" и политическата и социалната динамика на Ливан", смята Дауд. 

"Хизбула добре осъзнава значението на народната подкрепа за своето дълголетие и стабилност", пише Дауд. "Ако се впусне във военна авантюра срещу Израел, без значение до каква степен, тя рискува ненужно да застраши тази подкрепа - дори сред своите поддръжници", смята експертът.

Кели Петило от Европейския съвет за външна политика поставя акцент върху факта, че Хизбула и Иран досега внимателно са обмисляли действията си в отговор на израелското убийство на лидера на Хамас в Бейрут - въпреки все по-острата реторика и настоящата ескалация. "Това обаче е изключително деликатна игра. Рискът да се допусне грешка, която да наруши баланса, е огромен", казва Петило.

Хората в Ливан нямат доверие в армията на страната

Промяната в баланса на силите изважда на повърхността най-лошите страхове на населението на Ливан. То няма особено голямо доверие във възможностите на ливанската армия.

"Нуждаем се от някой, който да ни защити", споделя пред Дойче Веле 42-годишна жена в Бейрут, която пожела да остане анонимна. Според нея Хизбула би била най-подходяща за тази цел, тъй като "армията на Ливан има ограничен броя на войниците, а и оборудването им е по-лошо от това на бойците на Хизбула".

Засега Кели Петило възлага надежди на "факта, че Иран и Хизбула все още не искат да влязат в пълномащабна война". Същевременно тя е убедена, че "с подкрепата на Иран, Хизбула и Хамас подготвят някаква реакция на последните събития, тъй като са подложени на натиск да покажат, че са готови на отговор".

Изследователката на Близкия изток в Европейския съвет за външна политика прогнозира и следното: "Не сме сигурни какъв може да бъде този отговор и кога точно предстои. Но можем да сме сигурни, че такъв ще има."

***

Вижте и тези видеа от нашия архив:

***