В Тайван: тревожат се повече за икономиката, не от Китай
14 януари 2024Икономиката на Тайван вече не е толкова динамична, колкото беше. Брутният вътрешен продукт (БВП) на островната държава спадна от 6,6% през 2021 г. и 2,6% през 2022 г. до едва 1,4% през миналата 2023 година.
Нe e изненада, че въпросът за бъдещия просперитет бе един от основните на изборите в събота (13 януари). И въпреки че размерът на отбранителния бюджет също се обсъждаше, военната заплаха от страна на Китай не е основният въпрос, подчертава политологът Чунг Мин Цай.
"Проучвания показват, че по-малко от половината избиратели се притесняват от война през следващите 5 години", посочва той в съвместна статия с канадския експерт по Азия Ив Тибергиен в австралийския вестник Financial Review. Двамата са изследователи в Училището по икономика и политически науки в Тайпе. В анализа им се твърди, че през годините повечето тайванци донякъде са се аклиматизирали към военната заплаха. За разлика от това "страховете за икономическите перспективи и доходите, нарастващите наеми, енергийната несигурност и неравенството" са по-важни въпроси за много от тайванските избиратели.
Промишленото производство спада
Наблягащите на технологиите азиатски икономики, особено Южна Корея и Тайван, усещат ясно ефектите от спада в търсенето на световния пазар. И докато индустрията на Южна Корея също напоследък отслабва, промишленото производство в Тайван се сви за 19-и пореден месец през декември 2023 година.
Фактът, че икономическата инерция на Тайван се забавя, се дължи главно на слабия износ и охладнялото търсене в Китай на продукти от първостепенно значение, произведени в Тайван. И въпреки че инвестициите в островната държава също са намалели, поне съживяването на частното потребление след пандемията дава лъч надежда, посочва изследователката Мин-Хуа Чианг, която работи за различни американски мозъчни тръстове, сред които Фондация "Херитидж" и Центъра "Изток-Запад".
Застаряващо общество и все по-високи социални разходи
Въпреки че инфлацията в Тайван от 2,7% е сравнително ниска в сравнение с повечето индустриални държави, тайванските работници бяха принудени да приемат реално намаляване на заплатите. Островната държава разчиташе предимно на ниските заплати и възнаграждения, за да поддържа конкурентоспособна експортната си икономика.
В продължение на много години правителството се опитваше да потисне недоволството на хората, като увеличаваше трансферните разплащания. Делът на социалните плащания в държавните разходи се е утроил между 1994 г. и 2022 г. - от 9% до 27%, посочва Чианг в анализ, публикуван в началото на годината.
Военните разходи ще се увеличават
Бързо застаряващото население на Тайван ще обремени допълнително публичните финанси. Според ООН делът на населението над 65-годишна възраст ще нарасне от 15% през 2019 г. до 35% през 2050 година. Заради растящите социални разходи, военните разноски на островната република постоянно спадат през последните десетилетия. Според последните данни те са били 2,6% от БВП. През предишни десетилетия Тайван е изразходвал до 10 и повече процента от брутния си вътрешен продукт за военни и отбранителни цели.
От 1990-те години тайванската икономика процъфтява благодарение на износа на технологично интензивни промишлени стоки за Китай. Реформите на Пекин и намаляването на напрежението със САЩ дадоха огромен тласък на икономическото сътрудничество между Тайван и Народната република.
Но след 30 години дори този успешен модел все повече се изчерпва. Търговският конфликт на Китай със САЩ при управлението на Доналд Тръмп се изостри още повече при президента Джо Байдън. Неразрешената криза с недвижимите имоти, анемичното частно потребление, свръхзадлъжнелите местни власти и провинции, съчетани с последиците от строгите мерки на Пекин срещу коронавируса, забавиха темповете на растеж на Народната република.
Тайван вече реагира на това развитие. Докато делът на Китай и Хонконг в общия износ на островната република спадна от 44% през 2020 г. до 35% през 2023 г., износът за САЩ, Европа и страните от алианса на Югоизточна Азия АСЕАН е нараснал със 7 процента.
Чиповете като рисков фактор?
Друг тип диверсификация обаче няма да бъде много лесна за островната държава. Става въпрос за неоспоримото превъзходство на гиганта в производството на полупроводници TSMC. Никоя друга компания не доминира икономиката на Тайван толкова, колкото най-важният световен производител на чипове.
Зависимостта на страната от индустрията, произвеждаща полупроводници, е огромна. Делът на износа на полупроводници в общия експорт е нараснал с почти 10% за последните 10 години, като напоследък достига до 42 процента. В бъдеще повече чипове ще се произвеждат в заводите на TSMC в САЩ и Европа, което автоматично ще редуцира дела на Тайван в този вид износ.
Но икономистът Александер Сандкамп от Института за световната икономика в Кил (IfW) припомня следното: "Не бива обаче да се забравя, че TSMC оперира и фабрики в Китай. Ако има разединение между Китай и политическия Запад - дори и без военна ескалация - компанията би могла да снабдява с чипове и двете страни, независимо една от друга", обяснява Сандкамп.
Припомняме тази снимкова галерия на ДВ от Тайван: