Защо мъжете и жените стареят различно?

Навсякъде по света жените живеят значително по-дълго от мъжете. Дълго време учените смятаха, че причината за това е начинът на живот: често жените се хранят по-здравословно, обръщат повече внимание на здравето си, пушат по-рядко и пият по-малко алкохол. В богатите страни с добра система на здравеопазване жените се възползват в много по-голяма степен от мъжете от предложенията за профилактични прегледи и по-често ходят на лекар, когато имат оплаквания.

Но и в по-бедните държави жените живеят по-дълго от мъжете. Очевидно става въпрос за глобален феномен, който се потвърждава и от изследвания на отминали епохи. Те обхващат периоди от стотици години назад.

Затова кьолнският Институт "Макс Планк" за биологията на стареенето и Университетският колеж в Лондон са обединили усилията си в търсене на отговор на въпроса: има ли и други причини за тези разлики между мъжете и жените? Изводът на учените гласи: да, има. Физиологични и биологични различия между представителите на двата пола влияят на процеса на стареене.

И плодовите мущици стареят различно

Екипът от учени са изследвали процесите на стареене при плодовите мушици, тъй като и при тях женските живеят по-дълго от мъжките. Тъй като тези мушици живеят средно по около три месеца, изследванията на процесите на стареене при тях дават бързи резултати. Учените са искали да установят дали препаратът рапамицин, предписван като средство против стареене, може да удължи живота на плодовите мушици.

И наистина това се е потвърдило, но само у една част от тези животинки. "Рапамицин увеличава продължителността на живота на женските индивиди и е в състояние да забави или омекоти появата а някои възрастови заболявания", казва молекулярната биоложка Ю-Хуан Лу от екипа изследователи.

Учените обясняват това с факта, че медикаментът рапамицин засилва при женските мушици клетъчния процес в червото, който отговаря за системата на рециклиране - тъй наречената автофагия - регулаторен механизъм на клетката за разграждане на ненужните компоненти. При мъжките индивиди не се наблюдава такова действие на медикамента. По-интензивната автофагия спира процеса на стареене при женските плодови мушички, гласи изводът, който правят изследователите.

Опити с лабораторни мишки, проведени в института "Макс Планк" в Кьолн, също показали, че медикаментът рапамицин действа различно при двата пола: женските мишки не само са живели по-дълго, но и са останали по-здрави, което не се наблюдава при мъжките. Затова учените предполагат, че и при хората полът е важен фактор за това дали медикаментите против стареене действат или не. За по-точни изводи обаче са нужни допълнителни изследвания.

Гренландските акули живят по 400 години?

Едно нещо обаче не подлежи на съмнение: не всички организми стареят. Някои животни, като мъжките мравки или тихоокеанският гигантски октопод, умират веднага след акта на оплождане. Но тези, които все пак остаряват, го правят много различно. Така например се предполага, че гренландските акули достигат до над 400-годишна възраст. А малкият сладководен полип хидра изглежда поти не остарява и вероятно може да живее над хиляда години, допускат учените. В същото време някои мухи еднодневки умират наистина само след няколко часа.

Тези разлики зависят от влияния в природата, обмяната на веществата и различните молекулярно-биологични и клетъчни процеси. Много от тях все още не са достатъчно обяснени. Отделни явления и генетични увреждания на тъканите и клетките биват разкривани от учените, но като цяло те не могат да кажат каква е причината за тяхната поява. Затова и науката все още не може да обясни защо в хода на даден живот те не подлежат на корекция, докато в по-ранна възраст това е възможно.

Ето и защо човечеството все още е твърде далеч от момента, в който стареенето ще може да бъде задържано или забавяно с помощта на хапче, някаква супер храна или с така шумно рекламираното интервално постене, както показва и изследване на Германския център по невродегенеративни заболявания за различните фактори, влияещи на стареенето.

***
Вижте и това видео от нашия архив: