Защо няма осъдени за престъплението срещу българските турци

Защо цели три десетилетия прокуратурата в България не изправи пред съда виновните за насилствената смяна на имената на българските турци? Това е въпросът, на който все още няма отговор, а главните архитекти и изпълнителите на чудовищната репресия от зимата на 1984/1985 са вече покойници.

Разследването по делото, продължило 31 години, бе прекратено на 31 май 2022 година. Малко преди това - през март - почина и последният обвиняем Георги Атанасов, министър-председател на тогавашна България. В Софийския градски съд постъпиха жалби срещу прекратяването, а живите политзатворници, роднините и потърпевшите смятат да търсят справедливо възмездие - ако българското правосъдие откаже, те ще се обърнат към Европейския съд за правата на човека в Страсбург с искане делото да се възобнови.

"Вината е на политиците и на ДПС"

„Вината за този развой е и на политиците, особено на ДПС“, подчертава Сабри Искендер, един от автентичните борци за човешки права, който навремето е бил принудително изселен от България. Роден е през 1947 г. в село Жълт бряг, Сливенско. Добре помни дати, събития, връзки, срещи – всичко от съпротивата си срещу комунистическия режим.

Насилствената смяна на имената на българските турци го заварва в Сливен. Той е първият арестуван в региона на 17 януари 1985 година. „Това беше превантивна мярка, за да не видя „Възродителния процес“ с очите си. Тогава прекарах 111 дни в следствения арест“, спомня си Сабри.

В продължение на повече от седмица през тази есен той чете досието си. Научава, че е бил наблюдаван от службите още от 1972 г., когато е бил 25-годишен. Две години по-късно е вкаран в Старозагорския затвор за обида на длъжностно лице - старшина от милицията. Това му струва 6 месеца лишаване от свобода. „След това са ме следили постоянно. А онези 111 дни през 1985-та ми се видяха като 111 години, аз самият не знам как съм издържал на побоищата и изтезанията“, казва Искендер. Впоследствие е откаран в лагера на остров Белене.

В Белене без съд и присъда

И той, както и стотици други, попада на „острова на ужасите“ без присъда. „Бяхме 517 души там от различни краища на страната, подложени на психически и физически тормоз. След една година излязох на свобода, но с цената на 37-дневна масова гладна стачка, до края на която издържахме само петима“, разказва той.

Сабри е откаран в село Камено поле, Врачанско, където е принудително интерниран да живее, далеч от семейството си. През октомври 1986 г. прави опит за бягство зад граница, но той приключва с неуспех и след 66 дни на непрекъснати разпити в Главно следствено управление на „Развигор“ 1 излежава двугодишна присъда в Старозагорския затвор, след което отново е интерниран в Камено поле.

Демократична лига е създадена далеч преди ДПС

Още на „Развигор“ Сабри обмисля идеята за съпротива срещу режима. Намира съмишленици - също принудително изселени във Врачанския край. По онова време вече е създадено Независимото дружество за защита правата на човека, но групата около Сабри е убедена, че трябва да има и алтернатива. Мустафа Юмер, (по-късно кмет на Крумовград в Източните Родопи), написва програмата на Демократичната лига за защита правата на човека. Датата е 13 ноември 1988 година. „Трябваше да има и такава организация. Докато правата на етническите българи бяха частично нарушени, то нашите, на етническите турци, бяха напълно отнети и погазени“, подчертава Искендер и показва копие на оригинала.

Лично той изпраща програмата от 25 точки на Тодор Живков и в редакцията на вестник „Отечествен фронт“. Мустафа Юмер я изпраща до председателя на Народното събрание и до „Работническо дело“, а Назиф Салиев, адвокат от Силистра, който е интерниран в Роман – до Главния прокурор и вестник „Земеделско знаме“. Но преди това документът е пратен на Британското посолство и това на Турция в София.

Радиопредаванията на западните радиостанции

„Ние слушахме Дойче Веле, БиБиСи, „Свободна Европа“, това беше нашият път към гласността и отвоюването на човешките права. „Немили–недраги бяхме“, разказва Сабри. „Бягахме тайно от село Камено поле и отивахме в Червен бряг, Луковит, Бяла Слатина, а там от пощата се свързвахме по телефона. Разбира се, незабавно след това пристигаха от Държавна сигурност.“

Групата пише протестно писмо до правителството в Прага с настояване за освобождаването на Вацлав Хавел, адресирано до посолството в София. Текстът е излъчен по Радио „Свободна Европа“. Сабри изпраща писмо до министър-председателя Георги Атанасов и в подкрепа на Илия Минев, лидер на Независимото дружество за правата на човека, както и на секретаря Петър Манолов, тогава в гладна стачка. Казва, че взаимната свързаност и съвместната работа на независимите организации е била от огромно значение и полза за каузата на турците в България. Програмата на Демократичната лига и списъците с имената на увеличаващата се група са укривани на всевъзможни места – закопани в дворове, скътани в бурканчета.

Къде е Ахмед Доган?

Съвсем за кратко Сабри и Ахмед Доган се засичат в Старозагорския затвор, Доган после е преместен. Но и тогава Сабри не му се доверява и не му разкрива за подготовката на организацията. По-късно, в началото на май 1989 г. Мустафа Юмер е принудително изхвърлен от България на турската граница, а Али Орманлиев - на югославската.

На 12 май Сабри пише до Тодор Живков. „Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимилаторската политика спрямо турците в България, единственото решение е да разговаряте с лидерите на Демократичната лига за защита на човешките права“, така му написах, казва Сабри. От Дойче Веле той чул за щафетната гладна стачка на четиримата от Дулово, посочил имената им и обявил, че се присъединява към тях, като настоял да бъда уведомен също и за това къде се намират неговите другари Мустафа Юмер и Али Орманлиев.

В писмото до Живков написал още и това: „Освен че отнехте всички права на турците, заедно с българите над 40 години теглим игото на вашата диктатура. Завърших писмото със „Свобода или смърт“ и си написах трите имена, но рождените“, разказва днес с горчив смях Сабри Искендер. Той изпратил писмото и на в. „Труд“, но не очаквал да бъде публикувано, затова пък то било излъчено по „Свободна Европа“.

Задграничен паспорт и принудително изселване от България

На 16 май 1989 г. два автомобила спират пред къщата в Камено поле, където е интерниран Сабри. Връчват му паспорт, нареждат му да си събере багажа и да напише молба, че по собствено желание избира да живее в Турция. След това е закаран до граничния пункт на „Капитан Андреево“. По-късно, вече  в общежитието на полицията в Одрин, Сабри и негови съмишленици чули как западните радиостанции излъчват поредния му протест.

И в Турция той продължава да събира подписи за протестни декларации срещу репресиите в България. По онова време външен министър на Турция е Месут Йълмаз. С негова подкрепа Мустафа Юмер, Авни Вели, Зейнеп Зафер, Мюмюн Генчоглу, тогава лидер на изселническата организация „Балгьоч“, и Сабри Искендер заминават за организираната от Митеран в Париж Конференция в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, посветена на човешките права.

Защо няма наказани за репресията срещу българските турци? „Защото прокуратурата в България не работи, заплатите ѝ се плащат от данъкоплатците, но тя закриля престъпниците, не и жертвите и потърпевшите“, това казва Искендер на пресконференцията в БТА на 30 юни 2022 и после на протеста пред Съдебната палата.

Срамен рекорд

„Това е срамен рекорд от 31 години, изчаквали са да мине давност, да измрем един след друг. Не може да има давност за престъпленията срещу човечеството. А на срещата с главния прокурор Иван Гешев на 20 септември той прехвърли топката на парламента, както винаги. Но въпросът за турското малцинство в България не е решен, това е кървяща рана за нас“, подчертава Сабри.

Според него за окончателно прекратеното дело за „Възродителния процес“ отговорност носят парламентът и съдебната система. Сабри смята, че делото трябва незабавно да бъде възобновено, защото все още има живи участници в събитията, имената им са известни. „Но сред тях има и удостоени с ордени“, казва той саркастично. Надеждата за справедливо възмездие на потърпевшите е вече свързана с Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Отговорността е на Ахмед Доган и ДПС

„ДПС уж с тази цел се създаде – да направи и невъзможното, но държавните, насилствено наложени имена да бъдат изтрити от регистрите. Ако човек сега си вади акт за раждане, с болка в душата е принуден да попълва декларация за идентичност на имената. Доган е пряко отговорен за продължаващото престъпление“, категоричен е Сабри Искендер. И допълва: "Защото по избори и Доган, и матрьошките му се кълнат, че ще работят за интересите на малцинството, но после никакви ги няма, хората в трудоспособна възраст са принудени да ходят на гурбет из Европа, а ДПС нищичко не направи“.

Сабри смята, че Ахмед Доган е подставеното лице на Държавна сигурност, докато истинските борци за човешки права са прокудени и нямат думата: „Вижте им ДПС-то, половината от основателите са с досиета от Държавна сигурност, самият Доган също. А нашите хора вярват на слугите на палачите си и на всички избори пак им дават вота си, това аз не го разбирам. ДПС петни името на красива България пред Европейския съюз, това не е партия, а олигархично сдружение, възмутен съм“, казва Сабри.