Защо въпреки всичко Ердоган пак победи

 

Висока инфлация и безработица, безмилостни репресии срещу инакомислещи, лошо управление на кризата след земетресението и дълбоко разединено общество - Турция преживява огромна криза. Отговорност за това носи и сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган, който е на власт от повече от 20 години и де факто управлява еднолично.

Всички тези проблеми обаче очевидно не можаха да му навредят

На президентските избори Ердоган се представи по-добре от очакваното. Само 0,6% не му достигнаха, за да премине границата от 50% и да спечели президентския пост още на първия тур. Ердоган изпревари с почти 5% процента основния си съперник Кемал Кълъчдароглу. А на вторият тур след 2 седмици президентът ще има дори още по-големи шансове за успех от опозиционния претендент. 

При това повечето предизборни проучвания сочеха победа за опозицията и Кълъчдароглу. Предварителните резултати обаче показват, че всички те са сгрешили. Дори и в зоната на опустошителното земетресение управляващата ПСР има комфортно предимство. В Кахраманмараш, епицентъра на трусовете от 6 февруари, Ердоган получи 71,9% от гласовете. Гласовете за него там са намалели само с 2,3 процента.

Означава ли това, че Ердоган е абсолютният победител от изборите? Не, казва  Беате Апелт, директорка на германската Фондация за свободата "Фридрих Науман" в Истанбул. Никога досега Ердоган не е печелил с толкова малка преднина и никога досега не му се е налагало да се явява на втори тур, припомня Апелт. Тя изтъква и това, че  предизборната кампания изобщо не е била честна, почти 90% от медиите в Турция са лоялни към правителството. 

Стратегически подаръци за избирателите

Друга причина за добрите резултати на президента са многобройните предизборни подаръци, направени от турските управляващи. През последните месеци Ердоган увеличи минималната работна заплата, възнагражденията в публичния сектор и въведе възможност за ранно пенсиониране. Религията също играе роля, особено когато се използва за поляризиране на обществото, както се и случи. Турският министър на правосъдието Бекир Боздаг описа изборите като гласуване на вярващи и невярващи.

Управляващите от ПСР използваха целия държавен апарат за предизборната си кампания. Почти всички министри пътуваха из страната, за да агитират. Самият Ердоган всяка седмица откриваше нов голям държавен проект и малко преди вота обявяваше добри новини - например за петролните залежи в източната част на страната.

Освен това избирателите в Турция традиционно се ръководят от трайни партийни предпочитания. Те гледат на проблемите през идеологически очила, тъй като живеят в свой собствен балон и консумират проправителствени медии, а противниковата страна почти не успява да проникне в тяхната сфера на внимание, казва турският политолог Емре Ердоган.

Какво може да се очаква от втория тур?

Значителна част от електората очевидно не е била притеснена от масивните опити на властта да повлияе на настроенията в страна, след като като почти половината гласоподаватели подкрепиха Ердоган. През следващите две седмици и управляващи, и опозиция ще се опитат отново да мобилизират своите избиратели.

Друг решаващ фактор за резултатите на втория тур ще бъде поведението на избирателите на Синан Оган, който има трети резултат. Известно е, че в идеологическо отношение той е по-близко до лагера на управляващите.

Ако Ердоган бъде преизбран, турският президент ще си остане труден партньор във външната политика, предрича Беате Апелт от фондация "Фридрих Науман". Изследователят Мурат Ердоган от университета в Анкара също предполага, че Ердоган ще спечели втория тур на изборите, като се има предвид настоящата ситуация. Но ако съперникът му Кълъчдароглу спечели изборите, той очаква нова политика спрямо ЕС. Ученият припомня предизборните обещания на Кълъчдароглу за безвизово пътуване до ЕС. Кълъчдароглу обяви също и това, че ще подложи на проверка споразумението с ЕС за бежанците и, ако е необходимо, ще го предоговори.