А ако расист стане президент на САЩ?

Поне два пъти в месеца Джим Хъфман сменя джинсите с бял ленен панталон и с група мъже възпроизвежда американската гражданска война. Облича червеното войнишко яке с бели копчета, връща се в миналото и става член на артилерийския полк "7 звезди", който и до днес зарежда оръдията си с истински барут.

"Преди малко се интересувах от историята на моето семейство", казва бившият учител по немски език от щата Мисисипи. "Сигурно и аз като много германци не искам да знам за "лошите неща". Тук на юг лошите неща са свързани най-вече с робството", уточнява той. И така докато Хъфман не посетил едно гробище, където били погребани и негови близки. "Там разбрах колко много от моите предци са загинали в гражданската война. И започнах да чета исторически книги. Важно е обаче да четеш истинските книги - тези, които са написани от южняците. Всички знаем, че събитията могат да бъдат интерпретирани различно", казва пенсионираният учител.

Спорът за правата на малцинствата

Знамената на Конфедерацията, в различните им варианти, играят централна роля при възстановките на битките от гражданската война. "За мен това знаме е символ на семейството, историята и родината", продължава Хъфман. Той иска Хилари Клинтън да победи на изборите и не вижда никакво противоречие между съвременната политика и подетата от него битка за запазване на знамената на Конфедерацията върху обществените сгради в щата Мисисипи. В крайна сметка робите не са дошли в Америка под знамето на конфедеративните сили, а под това с многото звезди върху него. "Но никой не мисли да го го премахва", отбелязва той.

Джим Хъфман говори за "онези там" и за "ние тук". Но с това няма предвид тъмнокожите и белите, а "онези" във Вашингтон. "Те не разбират, че това знаме е част от нашата история и ни дава усещането за принадлежност и домашен уют", казва той. Пенсионираният учител не разбира много от тъмнокожите, които не желаят знамето на Конфедерацията, под което техните предци са били линчувани, да се развява над училищата. "Защо чувствата на едно малцинство трябва да се ценят повече от нашите?", недоумява Хъфман.

"В Германия знамето с пречупения кръст е забранено, нали", казва Карлос Мур, който от няколко месеца насам се е посветил на борбата за сваляне на флага на Конфедерацията от обществените сгради в Мисисипи. Защото това е знамето, под което южните щати са се вдигнали да бранят робството. "В Германия може и да е забранено да издигате знамето с пречупения кръст в частния си имот, но тук това не може да се случи - заради правото на свободно изразяване на мнението", продължава Мур.

Адвокатът от Мисисипи живее в Гренада, а Мисисипи е последният южен щат, в който флагът на Конфедерацията все още се вее над училища, пощенски клонове и полицейски управления. За Карлос Мур, както и за много други тъмнокожи, това знаме обаче е символ на робството. "Докато то продължава да съществува, ние ще бъдем граждани втора категория, въпреки че на хартия имаме равни права с белите", казва той.

"Да върнем Америка на белите!"

До средата на миналата година флагът на Конфедерацията се вееше над обществените сгради и в щата Южна Каролина. Но след клането в Чарлстън с 9 жертви, извършено по расистки подбуди, законът беше променен. Убиецът беше публикувал в интернет снимки, на които позира с флага на Конфедерацията. Преди няколко дни Доналд Тръмп спечели предварителните избори в Южна Каролина. Резултатите от анонимна анкета показват, че 38 процента от неговите избиратели биха желали победа за южните щати в американската гражданска война - с всички последици от това за равнопоставеността на тъмнокожото население.

Тръмп е представител на белите християни, който не спира да сипе обиди срещу мюсюлманите, мексиканците и китайците. В спора за флага на Конфедерацията на преден план изпъква една основна тема в предизборната борба в Америка: колко "бяло" трябва да бъде американското правителство след Барак Обама? Защото именно това има предвид Доналд Тръмп, когато призовава "Да върнем Америка на белите!".

Резултатът от изборите през ноември ще покаже колко голям расист може или трябва да е един политик, за да стане през 2016 година президент на САЩ.