А италианците си ги харесват – Салвини и сие

Парламентарните избори преди една година предизвикаха политическо земетресение в Италия, трусовете от което още се усещат в Европа. Тогава победиха две популистки партии - една лява и една дясна, но и двете - силно евроскептични. Тежка загуба понесоха старите проевропейски народни партии - социалдемократите и консерваторите, които загубиха много избиратели. От девет месеца в Рим управляват лявото движение "Пет звезди" на министъра на труда Ди Майо и дяснонационалистическата партия "Северна лига" на вътрешния министър Матео Салвини.

Резултатите от тази симбиоза във властта се виждат: първо коалиционните партньори-бунтари спореха с ЕК за италианския бюджет за 2019 година, но накрая отстъпиха. А когато нещата опряха до изпълнение на скъпите предизборни обещания, наяве излязоха добре прикритите в коалиционния договор за управление идеологически различия. Страната изпадна в рецесия, за която коалицията обвини предишните правителства. В същото време не бяха постигнати никакви успехи нито в икономиката, нито по отношение на така необходимите на страната инфраструктурни инвестиции. Едва от няколко дни насам близо 3 милиона италианци, живеещи под прага на бедността, могат да подават заявления за получаване на гарантиран минимален доход, въведен от управляващите. Изплащането на тези средства трябва да даде тласък на потреблението и конюнктурата. Това обаче може и да не стане. Защото спорът за исканите от "Лигата" и отхвърлени от движението "Пет звезди" инфраструктурни проекти - най-вече скоростната ж.п.-линия между Торино и Лион - тласкат коалицията към пропастта.

Въпреки това последните анкети сочат, че почти шест от всеки десет италиански граждани ще гласуват на следващите избори за една от двете партии. Властовият баланс се измести в полза на вътрешния министър Салвини. Неговата партия изпреварва значително движението "Пет звезди", което през 2018 година беше първа политически сила в страната. Салвини вече е най-популярният политик в страната и повечето италианци го смятат за истинския премиер. 

Какво свърши Салвини?

Той прекрати нелегалната миграция през Средиземно море към Италия. Мнозина осъждат като груби и нехуманни неговите мерки за затварянето на италианските пристанища за кораби със спасени в морето мигранти. Наскоро десетки хиляди италианци в Милано демонстрираха срещу Салвини. Но неговите мерки си свършиха работата и той се радва на подкрепата на голяма част от сънародниците си по отношение на политиката спрямо мигрантите.

Във вътрешнополитически план Салвини демонстрира, че е готов и на солови акции под мотото "Италия на първо място", особено когато се чувства изоставен от европейските партии по отношение на разпределянето на бежанците. А това, че се превърна във враг на всички европейски "народни" партии, дори е в негова полза. Защото той се намира в постоянна предизборна кампания. През последните месеци неговата партия печели победа след победа на местните избори. "Северната лига" разчита и на успех на европейските избори през май. Салвини нарича Еманюел Макрон "мамино синче", и твърди, че французите с право протестирали срещу неговото "лошо" управление.

Да не бързаме да ги отписваме

Според Салвини, "възвръщането" на националния суверенитет при едновременна защита на външните граници трябва да бъде крайъгълният камък за изграждането на една друга Европа. Също и в бюджетната, финансовата и икономическата политика трябва да има много по-малък "диктат на еврократите" и повече "самоопределение на народите". Салвини и съюзниците му противопоставят на концепцията за Съединени европейски щати идеята за Обединена Европа на нациите. Те трябвало да си възвърнат националния суверенитет, вместо да дават на ЕК и Европарламента повече правомощия.

Спорно е обаче дали трябва да отписваме Салвини и сие, т.е. да поставяме "радетелите" за повече суверенитет под общия знаменател на политическите аутсайдери и враговете на Европа. Възможно е да се окаже измамна надеждата, че скоро ще бъде сложен край на възхода на евроскептичните популисти - не само на тези в Рим. Фактът, че офанзивата по отношение на мигрантите на едно иначе слабо италианско правителство се радва на такава популярност, е знак, че много италианци смятат провала в миграционната политика за провал и на проекта Европа.