1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

А кога ще погнат вегетарианците?

22 октомври 2010

В Чехия, където живеят шепа мюсюлмани, организират протести срещу ислямизацията. В Германия мечтаят за фюрер с твърда ръка, а в Австрия екзалтирани жени искат дете от лидера на крайнодесните. Накъде се е запътила Европа?

https://p.dw.com/p/PkxG
Ислямът - новият виновник<br> за всички европейски бедиСнимка: prima - Fotolia.com

Гледна точка на Елена Никлева:

Миналата седмица чешкият град Храдец Кралове влезе в националните новини с протеста, организиран срещу изграждането на ислямски център и срещу ислямизирането на Европа. Протестът-хепънинг, преминал под лозунга за свобода и демокрация, предлагал бира и печено свинско като антипод на мюсюлманската култура. Някои от транспарантите гласели “Със свинско навеки”.

Освен с чувство за хумор, на хепънинга трябва да се погледне сериозно. Главният въпрос е защо в страна, където мюсюлманите са статистически незначителен брой и където е почти невъзможно да се открие минаре в градската панорама, се протестира срещу ислямизацията? Сред чужденците в Чехия най-многобройни са украинците, словаците, виетнамците, руснаците и поляците. За сравнение: в Чехия работят легално 126 000 украинци, а турците са 1 000, гражданите на Саудитска Арабия - 72. В самия град Храдец Кралове живеели около 300 мюсюлмани, от които 30 се събирали редовно. Дали точно те представляват сериозна заплаха за културата на мнозинството?

Symbolbild Religion Christentum Islam
Християнска Европа се
гневи на мюсюлманитеСнимка: AP Graphics/Bilderbox/DW

Протестът срещу исляма - на мода

Чехия не е Германия, нито Австрия, където живеят много мюсюлмани, но Чехия е съсед на тези страни и това, което става там и въобще в Европа, рано или късно достига до новите демокрации. Подражателството е първото обяснение за митинга в Храдец Кралове - просто той попада в един общ европейски климат, където стана модно да се протестира срещу ислямизацията.

Ако става дума специално за Чехия, тя има проблеми главно с расистките нападения срещу ромски къщи, за които и в момента тече съдебен процес, както и с ксенофобски настроения по принцип срещу чужденците. Миналата година в селището Витков малко ромско момиченце бе тежко ранено при нападение с коктейл Молотов срещу ромска къща. Момиченцето оцеля от тежките обгаряния като чудо на медицината след над 80 пластични операции и почти една година болнично лечение. Анти-ислямските протести обаче могат да бъдат добър отдушник на фрустрацията по принцип, особено на фона на това, което става у съседите на Чехия.

Само преди две седмици крайнодясната Партия на свободата се класира на второ място в общинските избори във Виена. Тази партия има една-единствена точка в платформата си: против ислямизацията и отчуждението на австрийското общество, плод на прекомерната имиграция.

Страховете на хората са хляб за политиците

Страната на Моцарт неотдавна даде друг пример на нетолерантно и нехуманно поведение като екстрадира обратно в Косово две 8-годишни момиченца, чиято майка е настанена в австрийска клиника за душевно болни. Съдбата на семейството косовски албанци предизвика протести и шок, но не е първият подобен случай в Австрия, когато деца и подрастващи биват екстрадирани, вместо да бъдат интегрирани в едно богато общество, при това в най-благоприятната възраст. Преди около година една тийнейджърка избяга от къщи, само и само да се спаси от връщането обратно в Косово. Това са примери на възможна или желана, но отказана интеграция.

В Германия няма ден, в който дебатът за интеграцията на мюсюлманите да не предложи нещо ново. Докато авторът на спорната книга за “самодемонтажа” на Германия чрез имиграция Тило Сарацин бе публично остракиран, редица политици от демократични партии си присвоиха част от неговите тези: например лидерът на ХСС Зеехофер каза, че притокът на чужденци от други културни кръгове като араби и турци в бъдеще трябва да бъде ограничен. Дори канцлерката Меркел зае една от характерните й двойнствени позиции - от една страна тя каза, че ислямът принадлежи към Германия, от друга - че съжителството на различните култури в Германия е провал.

Всеки десети германец мечтае за фюрер

Още дълго може да се изреждат примерите за нараснала нетолерантност в Европа: експулсирането на роми от Франция, ролята на крайнодясната партия на холандеца Герт Вилдерс и неговият личен поход срещу исляма, силното представяне на ксенофобските партии в Швеция и Дания. Най-тревожното обаче са не процентите, които достигат крайнодесните партии, а нагласите сред мнозинството, вътре в самото европейско обществено мнение. Неотдавнашен сондаж на германската фондация „Фридрих Еберт” определено показа нарастване на нетолерантността и ксенофобията в Германия: 35,6% от анкетираните смятат, че прекомерният брой чужденци допринася за отчуждението в страната, всеки десети германец си мечтае за фюрер с твърда ръка.

"Искам дете от теб!"

Heinz Christian Strache
Лидерът на австрийските крайнодесни Х. К. ЩрахеСнимка: AP

Анализаторите обясниха успеха на крайнодесните във Виена и със страховете на средното съсловие от обедняване и загуба на статус, плод на прилива на чужденци. Лидерът на австрийските крайнодесни Хайнц Кристиян Щрахе, очевидно следвайки традицията на покойния прословут Йорг Хайдер, се профилира като харизматичен популист, на чиито митинги екзалтирани жени крещят “искам дете от теб”. Дали става дума за прочутото възбуждащо въздействие на властта или симпатизантките искат буквално да видят страната си населена с множество синеоки копия на своя лидер?

Въпросът днес в Европа е, колко разпространена в така нареченото демократично мнозинство е нетолерантността и ксенофобията и дали точно широкото й разпространение не обяснява защо лидери като Саркози прибягват до популистки актове и изказвания. Дали ксенофобията не бива легитимирана от страх да не бъде обрана от други политици във вид на избирателни гласове? Така обаче се получава затворен кръг: несигурните времена на финансова задлъжнялост и безработица раждат страхове и предразсъдъци у хората, а политиците, които вечно са пред някакви избори - ако не национални, то регионални, отвръщайки на тези страхове с опортюнистични позиции, само ги насърчават.

Европа не е имунизирана срещу варварството

Неотдавна на конференция в Прага известният американски журналист от индийски произход Фарид Закария каза, че вижда опасност от ерозиране на демократичните ценности и лични свободи не къде да е, а тъкмо в Западния свят. Друг либерално мислещ публицист и оксфордски преподавател Тимъти Гартън Аш често предупреждава, че демокрацията е нещо, което се защитава всеки ден, и също вижда опасност от ерозиране на гражданските права. Имаме ли основание да се запитаме: не е ли застрашена демокрацията в Европа?

Такава мисъл може да се стори абсурдна на онези, които смятат, че “европеец” е синоним на демократ и че Европа трябва да се грижи за човешките права в Иран или Китай, а не в собствения си двор. За тези, които смятат, че демокрацията е много дълбоко вкоренена в Европа и забравят двете диктатури, с които остана в историята 20 век, е добре да се припомни написаното от британския историк Марк Мазауър в книгата му “Европа: мрачният континент”: периодът между двете войни се характеризира с недостиг на демократични ценности сред широката публика, сред широките обществени слоеве. Не бива да приемаме демокрацията за присъща априори или свойствена на Европа - е тезата на историка.

Демокрацията със сигурност не е диктат на едно аритметично мнозинство, или само на една култура, независимо дали е преобладаваща или “водеща”, какъвто термин днес все по-често се използва в Германия, макар да беше табу само преди 10 години. Демокрацията се гради върху основните човешки права, сред които правото на самоопределение, на религиозна свобода, на ориентация. Казано не на юридически език - правото да си различен, правото да си в малцинство. Без тези граждански права няма демокрация.

Ксенофобията на месоядните

Der Blick aus meinem Fenster: Berlin-Neukölln, Deutschland
Страхът издига стениСнимка: Timo Berger

Връщайки се отново към хепънинга-протест в източна Бохемия, след като първо с усмивка прочетох сентенцията “със свинско във вечността”, изведнъж се почувствах неуютно. Просто аз не консумирам свинско - не защото съм мюсюлманин, а защото съм вегетарианец. Трябва ли да се подчиня на преобладаващата или “водеща” средноевропейска месоядна култура? Да си вегетарианец невинаги е лесно, невинаги има избор в менюто в ресторанта, а и мнозина те гледат с неразбиране и дори подозрение. Нали това е и коренът на думата “ксенофобия” - страх от чуждото, от различното.

Ако в Европа днес проблеми имат ромите, мюсюлманите, гейовете, чужденците, може полусериозно да се запитаме - а кога ще погнат и вегетарианците? Това, което днес става в Европа, не бива да се подценява и не бива да се свежда само до “кръстоносен поход” срещу исляма, нито само до дебат за това, подлежат ли или не подлежат мюсюлманите на интеграция в европейските общества.

Под този дебат има и друг пласт: става дума въобще за интеграцията, става дума въобще за винаги чувствителната тема за миграцията, става дума за чужденците и за прилива на работна ръка отвън. Нека си припомним нарицателното “полски водопроводчик”, използвано като плашило през 2004 година, когато ЕС осъществи най-голямото разширяване на изток, за да символизира страха от вълната източноевропейски имигранти.

Европа винаги е реагирала с прекомерно количество страх в навечерието на важни събития - присъединяването към еврото, отварянето на ЕС за 10 нови държави. Сега предстои едно друго събитие: през май идната година за пръв път истински и пълно ще се либерализира пазара на труда, като паднат всички ограничения за гражданите на 8-те нови членки от Централна и Източна Европа. На практика ние още не сме видели как ще функционира тази пълноценно обединена Европа, защото досега действаха множество забрани. Европейският процес далеч не е приключен, а тепърва започва. Въпросът е: не се ли затваря Европа, преди да се е отворила?

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми