Австралия, моят изгубен рай. Разказът на Клои Лайнхам.
7 януари 2020На 30 декември бях в малко селце южно от Бейтманс Бей в Нов Южен Уелс, най-гъсто населения щат на Австралия. Със семейството ми хапвахме спагети, когато майка ми се обади по телефона, за да ни предупреди, че страшен пожар се спуска от планината към мястото, където се намирахме. Трябваше незабавно да напуснем района.
Моят изгубен рай
Последваха зловещи моменти: буквално за секунди събрахме багажа и натоварихме трите ни деца в колата. И накъде сега? Кои пътища са още отворени? През цялото време говорех по телефона с брат ми в Камбера, който ми даваше актуална информация за пожарите. Бяха ли спрели движението на юг? Можеше ли да се отправим на север?
Южният маршрут към Камбера през Кафявите планини вече беше затворен, голям пожар се беше разразил в националния парк. Затова тръгнахме в северна посока - по маршрута през Долината на кенгурата, който е с няколкостотин километра по-дълъг. В 1:30 през нощта най-после си бяхме вкъщи.
Имахме голям късмет, че успяхме да се измъкнем. Още на следващата сутрин всички пътища бяха затворени, а пожарът изпепели Бейтманс Бей и околните селища. Места, които бях посещавала толкова пъти, изведнъж бяха пометени.
Размина ни се ужасът, който бяха преживели други хора: да треперим от страх на плажа, докато над нас се сипе жарта на огнената стихия. Но не ни се размина сблъсъкът със задушаващия въздух. Когато се събудихме в Канбера, вдишахме най-мръсния въздух на цялата планета. Прекарахме следващите пет дни затворени в апартамента ни. Научих много нови неща: например, че не можеш да си включиш климатика, когато навън всичко е потънало в дим. Или пък че децата под 14-годишна възраст не могат да използват маските, които филтрират вредните частици във въздуха, защото съществува опасност да се задушат. От опит разбрах, че в никакъв случай не бива да се излиза навън, защото само след секунди очите ти парят непоносимо. Усетих какво е да си затворен дни наред, да дишаш все същия въздух и да преживееш най-горещия ден в историята на Канбера - 44 градуса на 4 януари. Апартаментът ни стана като сауна, а не можехме да отворим прозорците или да пуснем климатика. Нито пък да отидем някъде другаде. Димът беше навсякъде.
И отново побягнахме
На 5 януари, след като дъщеря ми беше повръщала цяла нощ заради пушека, който беше вдишала, побягнахме за втори път. Купихме си билети за Аделаида и прелетяхме половината континент, за да стигнем до близките ни, които живеят там. През изхода на летището в Аделаида се върнахме отново в нормалния живот. Но вече бяхме осъзнали колко ценно нещо е годният за дишане въздух.
Ще се върна в Канбера след седмица. В Нов Южен Уелс все още горят поне 130 пожара, а експертите предричат, че няколко големи огнища по границата между щатите Виктория и Нов Южен Уелс ще се слеят в един огромен пожар. Учените от години предупреждават, че сезонните пожари в Австралия ще стават все по-продължителни и унищожителни. Сега знаем, че са били прави.
Накъде оттук нататък?
Някаква ужасна ирония се крие във факта, че страната с едно от най-лошите досиета в борбата срещу климатичните промени ще се превърне в най-показателния пример за това, до което водят тези промени. Но ако нещо може да разклати самодоволството на австралийците, това е именно трагедията, разиграваща се през последните седмици. За глобалното затопляне говорят вече не само лявоориентираните зелени. И "нормалните" хора го обсъждат.
Малката победа се крие може би именно в това. Но само ако тази трагедия доведе до някаква съществена промяна на климатичната ни политика. А междувременно нашите древни гори се превръщат в пепел, уникалните ни животни изгарят живи. На всички, които никога не са били в Австралия, искам да кажа само това: тя беше едно прекрасно място с нейните приказно красиви евкалиптови гори по източното крайбрежие. Щяхте да се влюбите.