Много бащи станали на нацията, та било крайно време да си имаме и една майка. С тези думи, малко на шега, и с половин уста след поредицата откази от страна на Йорданка Фандъкова да се впусне в изборите, лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов обяви в неделя, че кандидатът за президент на партията е парламентарната шефка Цецка Цачева.
Точно месец преди вота, когато всички останали номинации за „Дондуков“ 2 са вече известни, формацията на министър-председателя изглежда така сякаш иска или да загуби изборите, или е дотолкова сигурна в победата си, че има опасност да ги загуби именно поради тази причина.
Номинацията идва на фона на поредица тревожни за партията сигнали от социологическите проучвания, според които първоначалното забавяне на кандидатурата вероятно е носело печалби за ГЕРБ, но неизвестността от последните седмици вече е започнала да ерозира подкрепата за тази кандидатура. Въпреки това обаче над половината българи твърдяха още преди да са чули името на кандидата, че посоченият от Борисов ще стане държавен глава.
Обществена шизофрения
Тази обществена шизофрения пък се допълваше от пълното неглижиране на темата от страна на премиера, което продължи и при представянето на Цачева. В твърде несвързан монолог, продължил повече от 40 минути Бойко Борисов засегна всевъзможни теми, нямащи нищо общо с предстоящия вот. В речта бе употребен познатият арсенал: международното положение, стабилността, магистралите, политическата отговорност, Станишев, Орешарски, лошите партньори, добрите министри, АЕЦ „Белене“, КТБ.
Ефектите от властовия поток на съзнанието бяха два. Първият, съвсем съзнателно търсен, целеше да обясни, че България благодарение на управлението на ГЕРБ е в цветущо състояние, но само ако се разклати „стабилността“, т.е. ако бъде застрашена абсолютната власт на ГЕРБ, бежанците дебнат на границата и предстои невиждана криза, или иначе казано - „да ги застреляш - лошо, да влязат в страната - още по-лошо“.
Вторият, очевидно също търсен ефект, бе тоталното омаловажаване на кандидат-президентската двойка, а оттам и на предстоящия вот. Борисов за пореден път повтори тезата си, че президентите не бива да се отричат от партията си. И даде ясно да се разбере, че както Първанов, Петър Стоянов и Плевнелиев не са се еманципирали от формациите си, така и бъдещият президент в лицето на Цачева не трябва да си прави тези илюзии. В последвалото кратко слово от нейна страна стана ясно, че тя дори не възнамерява да опитва подобно своеволие.
Думи vs. дела
"Знам какво е баланс, знам какво е отговорност. Мога да постигам съгласие, мога да туширам конфликти, мога да взимам решения", заяви тя и посочи, че няма да отваря пропаст, а ще гради мостове. Дали обаче думите на Цачева могат да бъдат изпълнени със съдържание от публично известните ѝ действия до момента?
В първия мандат на ГЕРБ, когато тя оглави парламента, Народното събрание имаше най-ниския рейтинг в историята си. А самата Цачева не веднъж прекрояваше правилника за работа на депутатите по мярката на премиера Борисов, което силно обезличи парламентарната република. По това време тя бе унижена и омаловажена до нечувани нива.
В добрите политически традиции на България съпругът на Цачева се озова назначен в прословутото РВД /Ръководство въздушно движение/, където пристан и утеха, а и доста високи заплати, често намират близките на властимащите. Името ѝ бе замесено и в изненадващ с наглостта си лобистки скандал с подменен гласуван текст в пленарна зала, който се оказа съвсем различен при отпечатването му в Държавен вестник.
Иначе бившият партиен кадър на БКП, в последствие прегърнал театралния антикомунизъм на ГЕРБ, в настоящия мандат на парламента облече дрехата и на реформатор - като първоначално прие присърце съдебната реформа, а след това с любезното съдействие на БСП и ДПС провъзгласи успешния ѝ край, без дори тя да е започвала.
Всеки да си знае мястото и плановете на Борисов
Дали управляващата партия иска да загуби изборите, смята ги за „в кърпа вързани“ или просто отказите на електорално по-продаваемите кандидати като Фандъкова, Николов и Дончев са принудили Борисов да се спре на Цачева ще остане в полето гаданието. Едно обаче е сигурно – Цецка Цачева е типичният представител на ГЕРБ. В този смисъл формацията е съвсем откровена – 26 години след падането на комунистическата партия, тя пробутва на избирателя номинация, която можеше да бъде кандидат и преди 10-ти ноември.
Политическата поливалентност на Цачева обаче е само щрих в общата картина. А тя се изчерпва с апетита на ГЕРБ към властта. И арогантността от страна на най-голямата партия, която вече дори не иска да полага усилия в преструвките си за модерност. На практика в неделя Борисов каза на избирателите – няма да се мъчим да печелим гласовете ви, аз съм бащицата, ето ви и една майка. На „майката“ пък каза, че трябва да си знае мястото, а именно да бъде лоялна към него. И, за да доведе абсурда до край, премиерът, който даваше на Плевнелиев да разбере, че само „пази“ неговото място в президентството, съобщи сега и на Цачева, че за следващия мандат ще се кандидатира той. Отрязвайки ѝ всякакви политически хоризонти.
В крайна сметка обаче номинацията на парламентарната шефка ни показва без преструвки плановете на премиера. А те се заключават в онези думи на Цачева, че съдебната реформа е приключила успешно. Или казано накратко: още от същото, моля.