Айде на безплатните кебапчета!
13 октомври 2020И ето, че навред се размириса на кебапчета. Все едно сме на селски мегдан, където, за да бъде преизбран, местният кмет е разпалил скара и раздава на електората безплатни кебапчета и бира.
Раздават като за последно
Изборите наближават, а този път заедно с изтичането на мандата се точи този досадно упорит протест и рейтингът пада ли, пада. Та затова се налага купуването на гласове да започне отдалеч, в още по-масови размери и още по-лицемерно отвратителни форми. Като за последно се раздават стотици милиони - основно като бюджетни обещания за бъдещето, но тук-таме и по някой и друг лев в плик (или по сметка).
Започна се горе-долу веднага след началото на протестите. По 50 лева на месец отгоре за всеки пенсионер, уж заради пандемията (макар че точно техните доходи ни най-малко не пострадаха от нея). После 30-процентно увеличение на заплатите в държавната администрация и други най-разнообразни бонуси и субсидии. Само за август - цял милиард допълнителни разходи. А сега, за броени дни - още към милиард и половина.
50-те лева към пенсиите на всички няма да са за три, а за осем месеца - до редовните избори през март. Т.нар. детски надбавки от първи януари ще се плащат на всички семейства с деца - независимо от доходите на родителите. Подоходният критерий отпада и при помощите за ученици в първи и осми клас - ще ги вземат всички при това в по-голям размер, 300 вместо 250 лева. От 1 януари минималната пенсия скача с 30 процента, а от 1 юли административно ще се увеличат и останалите пенсии - по-ниските с 10, по-големите с 5%. Минималната заплата също се вдига административно от 1 януари.
Нито по-справедливо, нито по-социално
Представят всичко това като засилване на социалната политика и създаване на повече справедливост. Но не е нито едното, нито другото.
Замислените като социална помощ детски надбавки имат смисъл, когато са прицелени към най-нуждаещите се и уязвимите, при това в достатъчен размер. Същото се отнася и за еднократните помощи за ученици. Когато раздаваш на всички по малко, включително на онези, които нямат ни най-малка нужда, обезсмисляш социалната политика и убиваш справедливостта.
Да повишаваш административно (с партийно-правителствено решение) предимно по-малките пенсии, е несправедливо към онези, които са работили повече и са се осигурявали по-дълго и върху по-големи суми. И е политически недалновидно и безотговорно, защото демотивира днешните работещи да се осигуряват и подкопава пенсионно-осигурителния модел, който и без това е взел-дал.
Този път номерът няма да мине
За разлика от традиционното купуване на гласове, при което селският кмет си плаща кебапчетата от собствения джоб (макар че парите, разбира се, може и да са крадени), в нашия случай управляващите разчитат да си платят масрафа от общите пари (включително с парите на подкупваните). Затова са толкова безогледно „щедри“ и в следващите дни и седмици вероятно ще изнамерят още неща за вдигане и повишаване.
Този път обаче сметката им няма да излезе и номерът им едва ли ще мине. Защото вече е прозрачен и ясен дори за най-нискообразованите и неориентираните избиратели. Те няма да откажат да си вземат кебапчетата, бирата и левчетата, но после ще гласуват за когото си знаят.