Ако България успее да се промени...

Корупция и клиентелизъм се ширят по високите етажи на властта, съдебната система работи тромаво, бившите кадри на Държавна сигурност и някогашната номенклатура все още играят на политическата сцена, интелектуалният потенциал напуска страната, младите хора са загърбили принципи и ценности, а уж би трябвало да бъдат т. нар. „ново и необременено поколение“. Това са само някои от българските проблеми, описани в обширна статия на списание "Ойропеише Рундшау". Автор на публикацията е Клаус Шрамайер - германски политолог, добър познавач на България и бивш зам.-посланик на Германия в София.

Изненада както за България, така и за европейските наблюдатели: рейтинговата агенция "Муудис" направи комплимент на страната, повишавайки благонадеждността й. "Зюддойче Цайтунг" пък нарича България „примерен финансов ученик“. Да, България е сравнително незасегната от финансовата криза, тъй като все още се намира извън еврозоната. С това обаче сякаш се изчерпват поводите на българите за радост, смята Шрамайер.

Бай Ганьо е жив!

Четири години след приемането в Европейския съюз положението в България почти не се е променило. Сериозни политически скандали и поръчкови убийства все още остават неразследвани, а извършителите или участниците - ненаказани. Хиляди други престъпления се покриват с давност, защото съдебната система е прекалено тромава. Мафиотски групи уж влизат в ареста, но много скоро пак излизат, тъй като съдът не се задоволява с предоставените от прокуратурата доказателства.

Европейската комисия също не знае накъде, вероятно поради всички скандали, от които става ясно, че както съдът, така и прокуратурата са благоприятна среда за корупция и клиентелизъм. За Шрамайер неефективното правосъдие непрекъснато поражда корупция, доказателства за която политологът намира в критичните доклади на Еврокомисията. Германският юрист и дипломат предлага по аналогия с Валутния борд в България да се създаде Правосъден борд, чийто кадри ще напътстват и наблюдават българските си колеги.

А къде се вписва законодателната система в цялата тази картина? Ето как  Шрамайер коментира темата: ”Водещият принцип на българските политици гласи: променяме законите и създаваме нови институции точно според изискванията на Брюксел, но това в крайна сметка нищо няма да промени, тъй като законите съществуват, за да бъдат нарушавани”.

Според германския политолог България не се отличава от другите бивши комунистически страни, където цари същият застой в политиката, в здравната и социалната система, образованието, земеделието и икономиката. Той цитира своя колега Клаус Рот, който тълкува случващото се като симптом на „съпротивата срещу модернизация”. Тъкмо в резултат от тази съпротива, обобщава Рот, негативният образ на Алековия герой Бай Ганьо оцелява и продължава да бъде актуален.

Горчиви истини

Шрамайер е шокиран от инертността на България, от нежеланието да скъса с комунистическото минало и припомня, че страната все пак членува в НАТО и ЕС. "Какво да кажем за един държавен глава, който е бивш агент на Държавна сигурност, но въпреки това е действащ президент и дори налага вето върху Закона за дипломатическата служба, забраняващ заемането на важни постове в чужбина от бивши агенти на Държавна сигурност?" - реторично пита Шрамайер.

Номенклатурата успява да оцелее сравнително незасегната след промените, да предотврати смяната на политическия елит, обличайки старата икономическа и политическа власт в нови одежди. Горчивата истина е, че България все още не е правова държава, а се управлява от олигархия, обобщава авторът.

Той търси онези български интелектуалци, които биха се опълчили срещу системата, но стига до тъжния извод, че интелектуалният потенциал на България изтича навън. От 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят, припомня авторът. Голяма част от тези хора са млади, предприемчиви и интелигенти.

Българските емигранти напускат страната, според Шрамайер, не толкова по финансови или семейни причини. Решението им по-скоро има политическо измерение - те не желаят да живеят в страна, където техният глас и действия нямат значение, в държава, управлявана от хора като Борисов, Цветанов и ксенофобската, дясно-радикална партия „Атака”.

Изостаналост и агресия

Липсата на ефективна образователна и социална политика Шрамайер включва сред основните причини за изостаналостта на България. Бъдещето на една бивша комунистическа страна е в ръцете на „новото и необременено поколение”, а в България него сякаш го няма. Агресията, криминалното поведение, моралната и културна деградация на младежите може да имат пагубни последици, ако не бъдат взети спешни мерки.

От една променена България ще спечелят всички, убеден е Шрамайер. Не само обикновените граждани, но и политиците, които също биха се чувствали по-сигурни в правова държава, която не застрашава материалното им състояние и защитава децата им. Ако успее да се превърне в „една нормална, правова и просперираща държава и с оглед на облаците над Албания, Сърбия, Косово, Македония, Черна Гора, Румъния и Сърбия, България ще изгрее като звезда на балканския небосклон и ще заеме водеща позиция. Тогава ще получи и безусловна подкрепа както от населението си, така и от НАТО и ЕС. Ще бъде уважавана и сочена за пример. И ако това не е съблазнителна перспектива за всички!“ - пише в края на статията си Клаус Шрамайер.