Ако Западът не се намеси в Либия
Да започнем с добрата новина: десетте хиляди въздушни нападения имат ефект. Международната коалиция срещу т.нар. "Ислямска държава" (ИД) успя да отвоюва обратно обширни територии в Ирак и Сирия, както и - което е още по-важно - градове като Тикрит и Рамади в Ирак, а и Кобане на турско-сирийската граница. Коалицията се опитва с всички сили да възстанови инфраструктурата и нормалния живот там, да обезопаси терена и да възобнови дейността на училищата.
Сега обаче идва ред на лошата новина. А тя гласи, че ако международната коалицията действително иска да унищожи терористичната организация, то в Либия тя трябва да стори абсолютно същото, дори и много повече.
В Либия може да стане страшно
В Сирия положението е толкова сложно, че участващите в коалицията страни са все още далеч от "успешно приключване на мисията". Комбинацията от международни въздушни нападения и местни сухопътни войски, обучени от Запада, функционира обаче поне толкова добре, че принуждава много бойци на ИД да се изтеглят към Либия. Там цари хаос, който е добре дошъл за тях. В Либия те откриват предостатъчно финансови източници - като търговията с хора. А ако всичко продължава както досега, те ще придобият и контрола върху огромни нефтени полета.
Официалният план на международната коалиция е в Либия да се формира възможно най-бързо правителство на националното единство, за да се пресече пагубното разпокъсване на страната. Американският външен министър Джон Кери беше оптимистичен в Рим, че това правителство скоро ще заработи. Зад кулисите обаче британци, италианци и други вече обсъждат евентуална военна операция. Те нямат друг избор.
Дали чрез подкрепата на правителство на националното единство или под егидата на ООН, борбата срещу ИД ще бъде успешна само ако и в Либия се приложи подход като този в Сирия и в Ирак. Сложността на положението в Либия би могла да изправи международната коалиция пред съвсем ново предизвикателство, тъй като в страната няма единна армия, която да бъде обучена, нито пък държавна инфраструктура, която да бъде надграждана, но същевременно има множество все по-непримиримо враждуващи групировки.
Вратата към Европа за африканците
Западът не бива да си затваря очите за онова, което става в Либия. Защото то би могло да бъде още по-опасно за Европа, отколкото е положението в Сирия. Какво са 17 милиона потенциални бежанци от войната в Сирия в сравнение с африканския континент, на който живеят един милиард души? Либия и сега е изходна врата за всички онези, които бягат от бедност, войни и диктатори. А настъпи ли пролет, лодките с мигранти отново ще тръгнат от либийския бряг.
Това означава, че независимо дали в Либия ще има правителство на националното единство или не, коалицията скоро ще трябва да открие втори военен фронт срещу ИД. Досегашната намеса в Ирак и Сирия ясно показа едно нещо. А именно, че дипломатическите усилия за съжаление трябва да бъдат съпровождани и от военни операции. Иначе т.нар. "Ислямска държава" не може да бъде победена.