Ако Мадрид и Барселона не се вразумят

Каталунският премиер Карлес Пучдемон се сдоби с кадрите, които му бяха толкова необходими, за да подсили движението за независимост: възрастни хора, изхвърлени насила от избирателните секции; мощни полицейски подразделения, които настъпват срещу невъоръжени граждани с открити лица; избирателни урни, които се изтръгват от ръцете на гласоподавателите, решили да упражнят демократичното си право.

Испанският премиер Мариано Рахой многократно припомни, че Върховният съд е обявил референдума за незаконен, в резултат от което гласуване не може да се състои. Рахой получи подкрепа от най-важните си европейски партньори, когато заяви, че ще защитава правовата държава. Но след ужасяващите кадри от Каталуня, които по никакъв начин не са в съзвучие с демокрацията, тази подкрепа може да се обърне в шок и в критика.

Не по международните стандарти

Според очакванията, двете страни взаимно си приписват вината за избухналите насилия. Испанското правосъдие обяви референдума за незаконен. Въпреки това привържениците на каталунската независимост решиха да го проведат – нищо, че той очевидно не отговаряше на международните стандарти, защото липсваха както призната избирателна комисия, така и надеждни избирателни списъци. Едно дълбоко разединено общество беше призовано да даде гласа си – и това стана по начин, какъвто доскоро никой в Испания не можеше да си представи.

След като полицията конфискува милиони бюлетини, екипът на премиера Пучдемон реагира с изобретателност, като прехвърли акцента в социалните мрежи и бързо възстанови сайтовете, които Мадрид беше блокирал. Централното правителство изпрати в Каталуня многохилядни подразделения на Цивилната гвардия и на полицията, за да предотвратят гласуването. В отговор сепаратистите, включително родители с деца, посред нощ окупираха училищата, за да гарантират отварянето на избирателните секции в неделя сутрин.

Така започна 1 октомври. Рано сутринта по Уотсап тръгнаха съобщения, с които каталунците взаимно си честитяха „празника на демокрацията". Но първите кадри от полицейската намеса бързо разрушиха тази илюзия.

Не хулигани, а избиратели 

Те разрушиха и вярата на мнозина, които мислеха, че като част от мълчаливото мнозинство ще могат да останат настрана от конфликта. Много испанци и много каталунци гледаха на случващото се като на сблъсък между два национализма, испанския и каталунския, с които не искаха да имат нищо общо. Други пък разчитаха на законен референдум с консенсус между двете страни, в резултат от което да се получи недвусмислено и обвързващо решение. Сега тези хора видяха по телевизията как полицията събаря на земята тийнейджъри, които можеха да бъдат техните собствени синове или племенници, и как изблъсква от избирателните секции възрастни дами, които можеха да бъдат техните майки. Не някакви забулени хулигани, а граждани, които искаха да си кажат думата в референдума – нищо, че беше незаконен, неорганизиран и необвързващ.

Защо изобщо се стигна до тази ситуация? Този въпрос си задават много хора на фона на сцените, които никой не си е представял, че могат да разиграят в една демокрация – а Испания безспорно е такава. От референдума няма да има благонадеждни резултати. А и никой не знае как биха гласували хората, ако той беше проведен законно и в консенсус между Мадрид и Барселона. Само едно изглежда ясно: не можем да си затваряме очите пред мощния порив на каталунците към независимост.

Следващата катастрофа вече чука на вратата

Сега трябва да се тръгне по пътя на успешната политика, който в момента изглежда безнадеждно блокиран. Общото между Пучдемон и Рахой е, че до днес успяват да удовлетворят своите привърженици. И ако от вчерашните събития и двамата извлекат политическа легитимация на досегашния си курс, следващата политическа катастрофа вече чука на вратата.