Ако митрополитите бяха чели Конституцията

Коментар на Иван Бедров:

Някъде в дните, когато слънцето прави горещините по-трудно поносими, директорът на Националния исторически музей облива със „светена вода“ министър-председателя, а пловдивският митрополит Николай признава, че се чувства принуден „да се намеси в политиката“, Светият Синод на Българската православна църква (БПЦ) изпрати официално писмо до председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева.

Църквата поиска да бъде питана преди приемането на всеки законопроект, който има отношение към живота, здравето, морала, образованието, културното наследство, здравния и социален статус на духовенството, статуса на вероизповеданията, данъците, вещно-правните въпроси и др. Конкретният повод за това искане е Законопроектът за предучилищното и училищно образование, който не бил изпратен за становище на Светия Синод и негови представители не били поканени на заседанията на парламентарната Комисия по образованието и науката.

Несъществуващ проблем

По-малката тема в този сюжет е, че БПЦ търси политическа подкрепа за разрешаването на проблем, който на практика не съществува. Кой е поканен да присъства на заседанията на парламентарните комисии и до кого е пратено писмо за становище по даден законопроект, отдавна няма никакво значение.

По силата на чл. 26 ал. 2 от Закона за нормативните актове, „преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта“. Т.е. проектът стои поне две седмици на сайта на Министерството на образованието. Когато правителството вече го внесе в Народното събрание, проектът се появява и на сайта на парламента. На същото място всеки може да открие и предстоящия дневен ред както на комисиите, така и на пленарната зала. Публикуват се доклади и от всяко заседание, в които присъстват направените предложения – независимо дали са приети или отхвърлени. Не съществува хипотеза, в която парламентът може да промени нещо в някой закон и това да стане зад гърба на Църквата.

Проблемът на БПЦ всъщност е свързан с формата, а не със съдържанието. Митрополитите поискаха предимство за себе си пред всички други участници в публичния живот – независимо дали са синдикати, неправителствени организации, медии и т.н. Единствено и само церемониално предимство. Питайте ни още преди да сме казали дали имаме какво да кажем. А когато Църквата иска да каже нещо, то никога не е оставало скрито – и обществото, и медиите се отнасят достатъчно сериозно и уважително към позициите на БПЦ.

На терена на политиката

Конституцията на Република България хем дава особен статут на Православната църква, хем не дава. Според чл. 13 от основния закон „религиозните институции са отделени от държавата", но в същото време „традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание". Т.е. претенцията за запазено място на масата на законотворците може и да бъде подкрепена с някакъв цитат от Конституцията. Следващият ред от същия член 13-ти обаче казва, че „религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели". Трудно може да бъде открита по-политическа институция от Народното събрание.

Писмото на Светия Синод до парламента може да бъде всичко друго, но не и изненада. Църквата активно участва в политиката и досега. Ден по-рано пловдивският митрополит Николай произнесе проповед, в която обвини настоящия кмет на града и припозна конкурентен кандидат за свой. Той дори не се опита да прикрие политическата си дейност и каза в прав текст: „Българската политика е навлязла в сатанинска ерес, затова църквата трябва да влезе в политиката, за да се бори срещу това".

Миналия септември старозагорският му колега Галактион провъзгласи Бойко Борисов за следващ премиер месец преди парламентарните избори: „Уважаеми г-н проминистър-председател, и по законно славянски, както винаги се обръщам, наречемна го министър-председател". И това мина незабелязано, за разлика от решението при всички служби Симеон Сакскобургготски да бъде споменаван като „благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”.

Българската православна църква не е обяснила на българското общество тези свои действия. Не е реагирала и на кичозния римейк на Светото кръщение, което Божидар Димитров извърши с премиера Бойко Борисов в старата столица Плиска. Дори няма нужда да бъдат припомняни изцепките с призива да се забрани на Мадона да пее в София, както и обяснението на трагедията в Охридското езеро през 2009 година, когато се удавиха 15 българи, точно с концерта на поп иконата в България. Нито един от тези случаи обаче не може да изглежда по-нелеп от липсата на реакция на една новина от 2012 година – Комисията по досиетата обяви резултатите от проверката на митрополитите за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Резултатът бе 11 от 15 в полза на ДС. На фона на последвалото мълчание всяка друга тема, свързана с БПЦ, изглежда дребнотемие.