Ако Путин не промени курса си
Преди половин година в Минск беше сключено мирно споразумение. Но днес всичко изглежда така, сякаш такова нещо въобще не е имало: в Източна Украйна и сега продължават да умират хора.
Фактът, че президентът Петро Порошенко побърза да посети Берлин тъкмо на националния празник на Украйна показва колко сериозно е положението. Страната сега усеща по твърде болезнен начин колко ценно, но и колко застрашено е правото й на самоопределение. Освен това през тези дни украинците почитат паметта на стотиците си сънародници, загинали преди една година край Иловайск, където бяха попаднали в руска засада. По онова време Русия побърза да се притече на помощ на сепаратистите, което ясно показа, че и Кремъл участва в конфликта, макар и до днес да отрича този факт.
Заедно с германската канцлерка Меркел и френския президент Оланд, президентът Порошенко отново апелира за намирането на политически решения. Само че на всички участници в срещата им беше ясно едно: без Русия няма как да се постигне траен мир в Източна Украйна.
Къде е Путин днес?
Навремето руският президент Путин присъстваше лично на преговорите в Минск. Но само няколко дни по-късно сепаратистите подеха нова офанзива, която също беше подкрепена от руска страна, независимо от всички декларации на Путин, направени в беларуската столица.
Сключеното в Минск примирие така и не влезе в сила. Същото важи и за уговореното изтегляне на тежките оръжия от фронтовата линия. И до днес хиляди руски войници са разположени край украинската граница, готови да навлязат в страната под някакъв претекст – например, че оказват хуманитарна помощ на местното население. В подобна ситуация едва ли може да се очаква, че споразумението, сключено преди половин година, има някакви шансове за успех. Щом не се спазват важни точки от военната част на споразуменията, как въобще да очакваме по-сериозни политически резултати?
Украинците ще трябва да направят сериозни отстъпки. Още идната седмица украинският парламент би трябвало да гласува конституционни промени, даващи значителни автономни права на областта Донбас. През октомври пък в Украйна ще се проведат местни избори, включително и в региона на военните действия в Донбас.
Всички тези стъпки са политически необходими. Само така може да се постигне някакъв баланс на интересите в региона. В окупирания Донбас обаче няма белези за това, че ще бъде допуснато провеждането на свободни избори, които да узаконят специалния статут на региона. Тъкмо обратното – сепаратистите вече обявиха, че смятат да проведат собствени избори по собствени правила, а не по украинските изборни закони. Атмосферата в региона се нажежава и от различни екстремистки групировки. Сътрудници на ОССЕ станаха жертва на насилие през изминалите седмици, независимо, че бяха невъоръжени.
Русия мълчи по всички тези въпроси. Тя дори налива допълнително масло в огъня - където и когато може. През миналата седмица например Путин посети анексирания украински полуостров Крим. Вместо да участва в търсенето на политически решения, той се повози на една подводница, а непосредствено след това обвини Киев и Запада за продължаващите сражения в Източна Украйна.
Отстъпки са нужни и от двете страни
Странно е, че в Европа почти никой не протестира срещу нахалството на Путин да посети Крим. Независимо, че руският президент постоянно демонстрира своя курс на конфронтация. Всъщност Путин сега се възползва умело от това, че украинският президент Порошенко е все по-силно критикуван от собствените си сънародници - заради демонстрираната от него готовност за преговори и компромиси. Дори прозападните сили в Украйна го обвиняват, че се е поддал на натиск от страна на ЕС.
Тази критика, насочена най-вече срещу Берлин, е силно преувеличена. В крайна сметка отстъпки трябва да направят и двете страни в конфликта. Само така мирният процес ще може да излезе от задънената улица. Берлин, Париж и Киев настояват за политически решения. Само човекът в Кремъл явно не се интересува от този въпрос.