Заплахите на Доналд Тръмп, че ще наложи наказателни мита и на най-важните си съюзници, изуми всички, които разбират от икономика. САЩ имат колосален търговски дефицит. Междувременно той достигна 566 млрд. долара (около 461 млрд. евро). За Тръмп това е алармиращ сигнал, поради това че огромни суми изтичат от страната за внос на стоки от чужбина. Американският президент вярва, че външнотърговският дефицит е белег за това, че чужди държави искат да обезкървят Америка, като отнемат работните места на трудолюбивите американци и задушават икономическия потенциал на страната.
Решенията трябва да се търсят другаде
Истината обаче е друга. Обвиненията на Доналд Тръмп срещу други държави не почиват на обективни факти. Американският президент оценява неправилно и икономическите последици от огромния американски търговски дефицит. САЩ би трябвало да търсят решенията на проблема в собствената си страна. Азбучна истина е, че когато една страна иска да купува повече, отколкото произвежда, трябва да внася стоки, за да задоволи вътрешното търсене. Бангладеш например има предимство в конкуренцията със САЩ, когато става дума за производството на евтини облекла с прилично качество. Същото се отнася за телевизорите от Южна Корея и смартфоните от Китай. Луксозните германски автомобили са по-скъпи от американските марки, но в сравнение с тях са значително по-качествени. В резултат на това Америка купува тези стоки в чужбина, вместо да ги произвежда сама.
Какво трябва да направи Доналд Тръмп, за да може Америка отново да произвежда повече облекло, телевизори и смартфони за собствените си потребители? Отговорът изглежда ясен: да строи нови заводи, да обучава кадри, да създава нови вериги от доставчици. Но това би излязло много скъпо на една страна, която не залага на тясната специализация в производството на стоки. Америка няма и географското предимство на страни като Южна Корея например, която доставя за своите телевизори компоненти, произведени в съседен Китай. Ако Тръмп реши да заложи по-силно на стоки „Made in America“, това допълнително ще намали покупателната способност на средния американец. Иначе казано: В крайна сметка Америка не може да си позволи да произвежда всички онези стоки, от които се нуждае.
Плановете на Доналд Тръмп крият едно основно противоречие. Той си въобразява, че може да запази или дори да създаде нови работни места не къде да е, а тъкмо в свиващия се американски производствен сектор. И то сега, когато Америка и бездруго отчита най-ниската безработица от 50 години насам. И още нещо: Относително силният, а, според някои, и доста надценен долар, в последно време повиши покупателната способност на американците по отношение на чуждестранните стоки, а не "беззаконията" на чужди икономически сили. На всичкото отгоре Тръмп прокара през Конгреса данъчни облекчения в размер на 1,5 трилиона долара и обяви, че ще има нови, сериозни мерки, стимулиращи вътрешното търсене. Подобно нещо обаче допълнително би увеличило огромния търговски дефицит, защото увеличеното търсене ще налага внасянето на още повече чуждестранни стоки.
Тръмп има възможности, но дали ги познава?
Ако Доналд Тръмп наистина иска да намали търговския дефицит, той разполага с немалко възможности в собствената си страна. Би могъл да съкрати държавните разходи - преди всичко във военния сектор, би могъл да наложи по-високи данъци на богатите американци и да ги накара да купуват повече американски стоки, вместо вносни. Би могъл и да стимулира спестовността на потребителите, вместо да поощрява неразумните им разходи.
Глупаво е обаче да наказва тъкмо онези страни, които биха могли да купуват американски стоки. Това противоречи на същинската цел на Доналд Тръмп. Забравете глупавите мита върху стоманата! Те няма да окажат почти никакво въздействие върху потребителските цени в САЩ. Но последното обещание на Тръмп за милиардни наказателни мита върху китайски стоки недвусмислено показва, че протекционизмът за него явно е приемлива мярка в стремежа да направи Amerika „отново велика". Вместо това обаче, той като нищо може да направи страната значително по-бедна.