Ако Тръмп успее

Жан-Мари льо Пен би гласувал за Доналд Тръмп, призна самият той в Туитър. Ако основателят на крайнодясната партия "Национален фронт" беше американец, той щял да даде гласа си за кандидата на републиканците Доналд Тръмп.

Тази новина не е никаква изненада. Много други представители на партията "Национален фронт", включително водещи нейни фигури, недвусмислено изразяват симпатиите си за Тръмп. В това число и председателката Марин льо Пен, която подкрепя "Забравените" (Тръмп и Сандърс). С метафората за "Забравените" льо Пен сякаш потвърждава страховете, които подклажда в Европа все по-успешната кандидатура на Доналд Тръмп. Френският вестник Монд се опасява, че евентуален успех на Тръмп може да даде нов тласък на десните популисти в Европа. Ако той влезе в Белия дом през 2017 година, можем да предположим, че популизмът "а ла Тръмп" ще разложи политическата култура на Стария континент. А това би могло да доведе до разпад на политическото многообразие в Европа през последните десетилетия.

"Популистът признава само собствената си програма. Ако е истински популист, той няма да са задоволи само да критикува елитите, защото той е антиплуралист. Той се смята за единствения автентичен представител на своя народ", написа по този повод Монд.

Спомен за Берлускони

От няколко години насам в Европа се забелязват такива тенденции. Европейските популисти редовно поставят под съмнение демократичния процес, който не води до резултата, който те смятат за единствено правилен. Геерт Вилдерс, например, обяви за "фалшив парламент" Долната камара на законодателния орган на Нидерландия. Или пък Доналд Тръмп, който след победата на републиканския му съперник Тед Круз в Айова го обвини във фалшификации.

Италианската журналистка Глория Ориджи от вестник Il fatto quotidiano казва, че Тръмп много ѝ напомня за Силвио Берлускони. Също както бившия италиански премиер и медиен магнат, Тръмп поддържа имиджа си на аутсайдер, но използва всички шансове, които му предлага политическата система. "Никой не знае какво ще направи Тръмп в политическо отношение от успеха си. Във всеки случай това няма да има нищо общо с желанията и предположенията на гражданите, които сега хипнотизирано повтарят името му като някакъв еликсир. Доналд Тръмп продава единствено името Тръмп. И колкото по-добре го прави, толкова по-успешно ще го продава и в бъдеще", пише Ориджи.

Неясна политическа програма

Британското списание The Spectator акцентира върху политическата неразпознаваемост на Тръмп. "Нямаме представа как би изглеждало едно негово правителство" пише изданието, цитирайки американския политолог Антъни Кордесман. Според него досега Тръмп поставял само изисквания, а в случай на успех ще трябва да управлява страната. "Знае ли някой, дали той ще увеличи военния бюджет или ще го съкрати? Веднъж казва, че трябва да се хвърлят повече бомби в Сирия, а друг път е против", казва политологът и припомня, че неговите решения като президент ще рефлектират пряко и върху Европа.

Британският Гардиън пише, че Доналд Тръмп води реторика на себелюбието и разграничаването. Той проповядва, че човек може да постигне всичко, ако другите не му пречат. "Тръмп държи твърдо на това, че другите - това са имигрантите, мюсюлманите, мексиканците и т.н.", посочва вестникът.

"Политика на страха"

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер също визира разграничаването и диагностицира американската политика като "политика на страха", без обаче да назовава конкретни имена. Най-голямата грижа на европейските политици е именно всяването на паника и страх, които могат да обхванат също и Стария континент. Почти в цяла Европа вече има партии, които залагат на логиката на разграничаването и отчуждаването. "Независимо от изхода на американските избори, европейците трябва да се настроят за още нещо - за раздяла с доктрината Обама", пише Монд: Тя се изразява в сравнително въздържаната външна политика, която залага на сътрудничеството. Дотогава европейците ще трябва да си дадат сметка какво могат да очакват от САЩ. Защото на 20 януари 2017 година Барак Обама ще изчезне заедно със своята доктрина, пише още Монд.