Албания: популизъм и политическа апатия

Ако човек се абстрахира от пищенето на клаксони и от шума от автомобилите, може да каже, че по улиците и площадите на Тирана е спокойно. Почти нищо не подсказва, че тази неделя се провеждат парламентарни избори: няма предизборни плакати, нито шумни предизборни митинги. Почти няма и агресивни борбени тиради или взаимни нападки и обиди между политическите противници.

В пълните с посетители кафенета също не се водят разпалени дискусии между избирателите, които традиционно са разделени на два лагера - социалистически и демократичен. По-рано подобни спорове често за завършвали с ръкопашни боеве и дори с убийства. С блокадата си, депутатите от Демократическата партия почти парализираха политическия живот в страната: от февруари те бойкотираха парламента и отказваха да се регистрират за парламентарните избори. До средата на май демократите бяха разпънали и палатка на протеста на централния булевард в Тирана, откъдето озвучаваха с мощни високоговорители правителствената сграда.

Само благодарение на натиска и посредничеството на ЕС и американското външно министерство бойкотът беше преодолян, а председателите на двете партии седнаха да разговарят. Еди Рама и Лулзим Баша се договориха да бъде съставено надпартийно преходно правителство, в което опозицията получи един вицепремиерски пост и четири важни министерства. Всички тези мерки трябваше да гарантират свободни и честни избори.

Популистки изборни обещания

През последните 20 години двата политически клана - на социалистите и на демократите - се сменят във властта с помощта на малката партия "Социалистическо движение за интеграция". Формацията осигуряваше парламентарно мнозинство ту на едните, ту на другите. Сега обаче двете големи партии искат да управляват сами. Премиерът Рама заяви, че иска да бъде кормчията, който ще въведе Албания в ЕС. Председателят на демократите пък нарече бившия коалиционен партньор "венециански търговец", въртящ мръсни политически сделки.

Разбира се, не само атаката срещу бившия партньор свързва двете големи партии. Свързват ги и многото популистки и нереалистични изборни обещания: и двете партии се обявяват за намаляване на данъците, бърз икономически подем, борба срещу корупцията и срещу производството на марихуана. Естествено, двете партии се застъпват също така за политическа ориентация на Албания към ЕС и Запада.

Политически зависимости

Посланичката на ЕС в Албания Романа Влахутин коментира за ДВ, че Брюксел ще оценява Албания най-вече по това дали най-сетне страната ще осъществи гласуваната още миналото лято съдебна реформа. Трудна задача, тъй като много от държавни служители в правосъдието са смятани за корумпирани. Твърди се например, че много от магистратите са си осигурили постовете с тлъсти подкупи. А в тази плетеница от корупционни зависимости е дълбоко замесена и политиката.

Албания направи първата стъпка в правосъдната реформа миналата седмица: беше създадена независима комисия, която трябва да провери компетентността и личните качества на 800 съдии и прокурори. Наскоро беше гласуван и "закон за декриминализация" за политиците и държавните чиновници. Вследствие на това някои бивши депутати и други кандидати оттеглиха номинациите си, тъй като са заподозрени в различни престъпления, или са били осъждани.

"На тяхно място сега се кандидатират членове на техните семейства или близки роднини", казва директорът на независимия Институт за политически проучвания в Тирана Африм Красничи. Публицистът Бесник Мутафай, който беше и външен министър в правителството на Демократическата партия между 2005 и 2007 година, не вярва, че една голяма коалиция между двете партии ще стане носител на надежда за Албания.

Има само един верен път 

Всъщност няма значение кой ще спечели изборите - фаворитът Еди Рама или аутсайдерът Лулзим Баша. Няма значение и дали ще бъде съставена голяма коалиция или правителство с подкрепата на малката партия "Социалистическо движение за интеграция". Политическия път на Албания може да води само към ЕС. Защото европейската перспектива е единственото нещо, което дългосрочно обединява двете изпокарани партии.