От 1986 насам старата част на Алепо е част от световното културно наследство, а през 2006 година градът дори беше обявен за „ислямска столица на културата”. Всичко това вече е минало. Не културата, а варварството владее Алепо. Съдбата на този град е срамен символ за неспособността на международната общност да окаже помощ на беззащитни хора, изпаднали в крайна беда. Всички те просто бяха оставени на произвола на съдбата. И затова случващото се в Алепо е позор за целия свят.
Градът е под нестихващ бомбен обстрел. Цели квартали са в развалини и никой не се намесва, никой не помага истински на страдащите хора. Никой не защитава онези близо 100 000 деца, които, според преценките на УНИЦЕФ, обитават контролираните от бунтовниците части на града. Жилищни сгради, болници и дори хуманитарни конвои биват бомбардирани, в някои случаи съвсем целенасочено. И докато пред очите ни се разиграват ужасяващи военни престъпления, светът безучастно наблюдава тази безмерна трагедия. Нещо повече дори: някои държави сами участват в нечовешките престъпления.
Главните виновници
Тези обвинения се отнасят най-вече до Русия. Москва оказва активна помощ на Асад в опита му да си върне контрола над цялата страна, като Алепо играе съществена роля в тази битка. И затова руският президент Путин е сред основните виновници за страданията на сирийския народ. Заради геостратегическите си властови интереси той подкрепя един безскрупулен и брутален диктатор, чиито подчинени са избили много повече сирийци, отколкото терористите от т.нар. „Ислямска държава” (ИД).
Но и САЩ носят отговорност. Вашингтон не прояви нужната решителност - нито срещу Асад, нито срещу ИД. Тъкмо половинчатостта на неговите действия създаде условия за разрушителната намеса на руснаците, а Сирия се превърна в арена на задочни войни, в които и замесена не само Русия. Иран, ливанската „Хизбула”, Саудитска Арабия и Турция също участват пряко или косвено, преследвайки своите си интереси.
Конфликтът става все по-заплетен, а сред бунтовниците все повече влияние печелят екстремистките сили. Тях също не ги е грижа за човешките права, макар че на много места в Сирия именно те са може би единствената сила, която е в състояние да отбива атаките на режима срещу цивилните граждани. Фаталната последица от това е, че хората в Алепо и на други места съвсем закономерно остават с впечатлението, че животът им ще е по-сигурен, ако положат съдбата си в ръцете на екстремистките сили, отколкото ако разчитат на помощ от ООН или САЩ.
А Европа?
В същото време Европа невъзмутимо продължава да залага на средствата на дипломацията: спогодби за примирие, хуманитарни коридори и в най-добрия случай - мирни преговори. Нищо, че те многократно вече са се проваляли или са били умишлено проваляни. Тъжната истина е, че действително няма алтернатива на този подход. И тъкмо поради това няма и повод за надежда. Кръвопролитията ще продължат - в Алепо и в цялата страна. И още повече сирийци ще се опитват да намерят спасение някъде извън Сирия, по възможност в богата и сигурна Европа. Кой ли не би постъпил по същия начин, ако беше на тяхното място?