Ама разбира се, че е виновен Плевнелиев

В деня, в който президентът Росен Плевнелиев припомни пред Народното събрание, че корупцията може да се пребори с електронни обществени поръчки, държавната компания "Български пощи" е заета да обяснява как и защо е поканила без конкурс една точно определена фирма за охрана на стойност десетки милиони.

В същия ден, в който държавният глава припомни за необходимостта от правна сигурност и работещи регулатори, „за да дойдат инвеститорите, а не олигарсите“, никому неизвестна офшорна компания обяви, че е станала собственик на стратегическото предприятие БТК, което все още има отношение към комуникациите на българската система за сигурност.

Президентът припомни до болка изтъркани истини - как и какво трябва да предприеме управлението, за да постигне напредък в борбата срещу корупцията, в икономиката, в правосъдието, здравеопазването и енергетиката. Нуждата от всички тези стъпки трудно може да бъде отречена. И почти никой не я отрича. Това не попречи обаче и на опозицията, и на част от управляващото мнозинство, и на коментатори да определят тази реч като „общи приказки“. И наистина - преповтарянето на общоизвестни истини и отдавна поставени задачи, които обаче никой не се наема да свърши, в един момент ги превръща в клише. Но затова не е виновен припомнящият.

Има ли кой да го чуе?

„Народът е жаден за справедливост. Когато не я получава, попада в клопката на безперспективността и популизма“, каза Росен Плевнелиев. И изчете част от решенията, които са били многократно произнасяни досега и от лидери на партии, и от експерти - съдебна реформа, която да не чака само промени в Конституцията, електронни обществени поръчки, рекордно усвояване на еврофондовете, ударни инвестиции в инфраструктура и, като резултат, ускорен икономически растеж. Плевнелиев изреди петте стъпки за преодоляване на корупцията - типови и стандартизирани обществени поръчки, електронни обществени поръчки, електронни услуги за гражданите, електронна карта на пациента, енергийна борса с либерализация на пазара „като контрапункт на безотговорните действия на група хора в енергетиката“. Тези елементарни решения всъщност присъстват в програмата на настоящото правителство, но част от тях просто си стоят там.

Като всеки български политик, президентът е дал достатъчно поводи да бъде критикуван от опонентите си или да разочарова част от привържениците си. В капана на личното отношение попаднаха и коментарите след речта му. Неспособността на политиците да говорят по същество за трудностите и решенията се оказа най-големият проблем, осветен в деня на тази реч. От БСП разкритикуваха президента, че не бил говорил за бедността. Без да забележат, че говори за необходимостта от по-висок икономически растеж. От ДПС го разкритикуваха, че не бил споменал езика на омразата. Без да забележат репликата „По крещящи престъпления като „Възродителния процес”, фалита на банките от 1997 година, аферата САПАРД, фалита на КТБ няма нито един наказан и нито един върнат лев до момента“. И нито една от двете партии не спомена собствената си отговорност по тези теми.

Натиск върху ГЕРБ

Отдадени на навика си да атакуват за всичко президента, БСП и ДПС направиха огромна услуга на управляващите. Защото речта на Росен Плевнелиев не бе насочена към тях, а към партията, която го направи президент. Припомнянето на конкретните и очевидни решения на някои от най-големите проблеми пред България е натиск върху ГЕРБ да не забравя това, което бе записано в програмната декларация на правителството. И да не отлага изпълнението му. Опозицията не забеляза, че Росен Плевнелиев предложи четири цели „до поемането от България на председателството на Европейския съюз“, като същевременно пожела успешен мандат на депутатите. Двете събития съвпадат във времето - края на четиригодишния мандат на правителството. Затова и посочените цели - влизане в Шенген, в чакалнята на еврозоната, в Европейския надзорен механизъм на Европейския банков съюз и в Европейския енергиен съюз, всъщност са цели пред правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок.

Подобно припомняне на кабинета за какво е избран, и то от най-висока трибуна, е нещо полезно. Защото управляващите показаха, че са склонни да търсят най-малкото съпротивление и да забравят предизборните ангажименти за радикални реформи и разграждане на модели. Следващия път опозицията може да реагира малко по-умно и да се досети, че пръстът не е насочен към тях. А дотогава да анализират внимателно какъв сигнал изпратиха, когато реагираха бурно в залата само на две реплики от речта - „инвеститори, а не олигарси“ и „Европа е нашият цивилизационен избор“.

П.П. Всъщност най-малката новина от тази реч е възобновеното искане на президента за референдум за задължително, електронно и мажоритарно гласуване.