Америка е спасена. Засега.
17 октомври 2013Северните щати срещу южните щати - така беше едно време. Според някои наблюдатели обаче гражданската война в САЩ продължава и днес. Стивън Рихтер, издател на интернет-списанието "The Globalist", твърди, че "хората, които днес са против здравната реформа на Обама и се опитват да блокират бюджета, произхождат от същите щати, които едно време бяха поддръжници на робството". Навремето това бяха общо 11 южни щата. Днес в битката срещу Обама участват 10 федерални щата, които са противници на идеята за въвеждане на здравни осигуровки за по-бедните. С изключение на Арканзас, всички тези щати са от американския Юг.
Нежеланата промяна
Както сегашният конфликт, така и този от 19-и век, се разиграват във времена на сериозна промяна. Днес нещата в Америка изглеждат така: половината от новородените и от децата в САЩ са представители на някогашните малцинства - афроамериканци, латиноси и азиатци. "Застаряващите бели мъже в южните щати виждат, че работните им места чезнат и че структурите в страната се променят из основи. А те не са готови за подобни промени", казва Рихтер и добавя: "Тези хора насочват яростта си срещу тъмнокожия президент, обявявайки го за социалист. А същинската им цел е да осуетят социологическите и социални промени в САЩ".
Подобни са и възгледите на политолога Джеймс Търбър. Навремето Конфедерацията на южните щати е обединявала ултраконсервативни демократи, които са били против наличието на силна централна власт и с времето са преминали в редиците на републиканците. Затова не е учудващо, че техните наследници днес са срещу здравната реформа на Обама, която е плод именно на централната власт. В същото време Търбър подчертава, че гражданската война в наши дни се води и в редиците на самите републиканци: "Около 30-40 ултраконсервативни политици водят борба срещу онези депутати в Камарата на представителите, които не са толкова радикални", казва политологът.
Сепаратистки блянове
Не са малко онези крайно десни републиканци и критици на Обама, които и днес си мечтаят за отцепване от централната власт във Вашингтон, за откъсване от регулиращата сила на столицата. Вместо да се подчиняват, те биха желали сами да управляват, без да се съобразяват с държавните изисквания в областта на оръжейното или осигурителното право. В някои крайно консервативни кръгове в Тексас дори вече говорят за "Република Тексас".
Подобно развитие се наблюдава и в Колорадо. Там общо 11 провинциални окръга са планирали създаването на собствен щат - "Нов Колорадо". Също и в северните покрайнини на Калифорния има подобни сепаратистки блянове. Тамошните активисти смятат, че това би означавало да се обърне гръб на един щат, който в техните очи зачита интересите единствено на големи икономически метрополии като Силициевата долина и Лос Анджелис. Това междувременно се е превърнало в повсеместна болест, казва Рихтер и добавя: "Днес нещата стоят така, че всеки, който се отличава с консервативно мислене, мечтае за независимост. Това е перфидно!".