Америка, ще ни липсваш!

Ърнест Ръдърфорд, химик, атомен физик и носител на Нобелова награда, искал навремето да увеличи значително броя на експериментите, които провеждал в лабораториите си във Великобритания. Липсвали му обаче средства. Поради което събрал сътрудниците си и им казал: “Нямаме пари, драги хора, затова е крайно време да си понапънем мозъците”.

Този израз на известния учен междувременно се е превърнал в крилата фраза и за световната политика. И приляга идеално и към сегашното посещение на американския вицепрезидент Джо Байдън, който днес /петък/ има разговор с канцлерката Меркел в Берлин, а в събота ще говори пред Мюнхенската конференция по проблемите на сигурността. Защото каквото и да говори Байдън за трансатлантическото сътрудничество, същинското му послание - онова, което той ще произнесе само на четири очи - ще гласи: трябва да намерим нов начин за разпределяне на задълженията в този толкова необозрим свят.

Изтощената нация

Америка, наречена едно време от Медлин Олбрайт “незаменимата нация”, в момента е предимно една “изтощена нация” - световната суперсила е превключила на заден ход и вместо да гледа към Хиндукуш или Близкия Изток, тя предпочита да се взира в собствените си проблеми.

Всъщност в това няма нищо чудно: от края на Студената война насам американските войски са били два пъти по-дълго на бойни мисии в чужбина, отколкото през предходните няколко десетилетия. Страната изразходва огромни суми за въоръжение - само през 2011-та разходите й в този сектор са надхвърляли разходите на всичките следващи я 19 военни сили, взети заедно. Нищо чудно тогава, че Америка е натрупала рекорден бюджетен дефицит.

"Стига толкова!" - това послание ще бъде предадено сега от Джо Байдън. Послание, което споделя и президентът Барак Обама. Не напразно в тържествената реч по повод началото на втория му мандат Обама пропусна да се позове на Джон Кенеди, който навремето се бе заклел, че Америка ще заплати “всяка цена”, за да защитава свободата на всяко място по света. Основното послание на Обама в тази реч гласеше: “Сега приключва десетилетието на войните”.

Носителят на Нобелова награда за мир говори в речта си не толкова за един по-добър свят, колкото за една по-добра Америка - с повече шансове за имигрантите, повече права за хомосексуалните и по-малко социално неравенство. Изпокараната американска нация е единна само по отношение на това, че в момента благото на Америка е много по-важно от благото на света. Месианските визии на Буш бяха заменени от доктрината на Айзенхауър, който като герой от Втората световна война искаше на всяка цена да спре проливането на кръв - и най-вече проливането на американска кръв.

Показателно е и това, че Обама назначи Чък Хейгъл за министър на отбраната. За Хейгъл се знае, че споделя представата на началника си за “leading from behind” - лидерство от втора линия. Това пролича съвсем наскоро в Мали, където САЩ с удоволствие позволиха на Франция да поеме инициативата.

Кой да замести Америка?

Подобно разпределение на задачите в никакъв случай не е нещо драматично. Същото важи и за съкращаването на американския отбранителен бюджет. Драматично ще бъде обаче, ако Америка се отдръпне от света и се посвети само на вътрешните си проблеми. Защото огнищата по света не са станали по-малко, откакто на власт е Обама. Иранската атомна бомба става все по-вероятна, израелци и палестинци продължават да се дебнат с недоверие, битката за спасяване на планетата е в застой, а отношението на Запада към Китай остава неясно. Тъкмо сега е време за по-активен ангажимент от страна на Америка. Само че подобно нещо едва ли може да се очаква.

А и кой би могъл да замести Америка? Китай е обзет от страхове за икономическия си разцвет, Русия се е превърнала в ретро-диктатура, Бразилия и Индия са с отслабени позиции, а международни институции като ООН, НАТО и ЕС изживяват криза. Живеем във време на властови вакуум, както диагностицира политологът Ян Бремер. Именно този вакуум обаче дава шанс на европейците да излязат напред на световната политическа сцена, включително в ролята на нещо като “световни полицаи”, пише в тази връзка “Вашингтон пост”.

Тази идея е обаче по-скоро забавна, отколкото реалистична. Европейските нации, с изключение на Великобритания, са съкратили отбранителните си бюджети с 15% от 1990-та насам. И което е по-лошо: дипломатическото им единство е предимно на хартия, както стана ясно покрай разправиите около еврокризата и ролята на Лондон в ЕС. С други думи: светът превключва на заден ход. Защото Европа не е в състояние да ръководи, а американците вече не желаят да са лидер.

АГ, ШпО, ГПШ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел