Американският посланик в ООН е вероятнната следваща жертва на изборното поражение на републиканците
10 ноември 2006
след изборите умерените репуб4канци не изглеждат вече склонни да подкрепят крайните действия на Джон Болтън.
В дневния ред на Обединените нации в Ню Йорк фигурират много важни теми – Иран, Ирак, Дарфур. Затова и правителството на Джордж Буш се стреми да си осигури последователност в действията. Проблемът обаче се нарича Джон Болтън. Заради оспорваното си поведение вкл. по ключови въпроси на американската външна политика като Ирак и Иран, постоянният представител на САЩ в Обединените нации досега не бе утвърден официално на поста от американския Сенат. Сега той заема този пост по силата на временно назначение от президента Джордж Буш, което изтича в края на тази година.
Американската външна министърка Кондолиза Райс се опитва тези дни, в телефонни разговори с отделни сенатори да осигури подкрепа за гласуването на Болтън. Говорителят на Райс – Шон Маккормък:
“Тя ще направи всичко, което е необходимо, за да постигне утвърждаването на Джон Болтън”.
На тези усилия обаче в четвъртък беше нанесен силен шамар, след като един от републиканските сенатори във външната комисия, която трябва най-напред да одобри Джон Болтън, заяви, че администрацията на Буш не може да разчита на неговия глас. Сенаторът от Роуд Айлънд – Линкълн Кефи:
“Те ще ме попитат, дали подкрепям Джон Болтън, и след като им отговоря отрицателно, смятам, че той въобще няма да бъде номиниран. Затова смятам, че моят глас е от решаващо значение.”
Тъй като всички сенатори-демократи също са против Джон Болтън, може да се смята, че неговите дни в Обединените нации са преброени. Докато беше в американското външно министерство той се числеше към лагера на нео-консерваторите, които тласкаха напред войната в Ирак, и които са крайно агресивно настроени спрямо Иран. Но и като посланик в ООН заради нахалното си поведение и стил на работа Болтън си спечели много неприятели в СС.
В дните след изборите Белият дом и бъдещото мнозинство - Демократическата партия, си размениха взаимни гаранции, че имат волята да работят заедно. Но по въпроса за утвърждаването на Джон Болтън за посланик на САЩ в ООН тази воля моментално изчезва.