Анатема за всички, които искат такива неща

След раждането му през 1976 година, нарекли бебето Ставрос. „По късно ми поставиха диагноза генетична интерсексуалност. Което означава, че комбинацията от хромозомите ми не позволява еднозначно да се определи какъв пол имам. Но от шестата ми година насам съм сигурна, че съм от женски пол". Днес тя вече се казва Александра. 

През 80-те години на миналия век подобни промени се смятали за повече от скандални. Родителите ѝ не я подкрепили, още повече, че баща ѝ бил теолог. Давали ѝ дори тестостерон. А в училище - в часовете по религия - преподавателите я третирали като момче. "Днес се определям като атеистка, лесбийка и транссексуална жена, а също и правозащитничка", казва Александра. В момента тя чака да получи новия си паспорт, с който вече и официално ще бъде жена.

Вече и законът ще бъде на нейна страна: със 171 гласа парламентът в Атина прие нов закон, който разрешава на гръцките граждани над 15-годишна възраст сами да определят пола си. Още не бяха свършили дебатите в пленарната зала, когато епископът на Пирея предупреди депутатите, че който подкрепи закона, не бива повече да стъпва в църква, а други православни духовници дори заплашваха с отлъчване от църквата. В страна като Гърция, в която голяма част от гражданите са религиозни, това може силно да навреди на кариерата на един политик.

Правозащитниците обаче определиха стъпката като историческа: "Благодарение на този закон вече никой нма да е принуден да се подлага на медицинска интервенция, за да бъде официално признат за такъв, какъвто се чувства", казва заместник-ръководителката на „Амнести интернешънъл“ за Европа Фотис Филипу.

По примера на други страни

Гръцкият премиер Ципрас искаше да заимства опита на страни като Швеция, Дания или Малта, в които транссексуалните хора са защитени от закона. "В Малта е достатъчно само едно писмено заявление, за да може човек да си смени личните документи. И то – почти безплатно“, казва Александра.

В Гърция обаче процедурата е тромава - необходимо е съдебно решение, трябва да се наеме и адвокат – все неща, които струват пари. А след това започва и ходенето от служба на служба за смяна на документите. И бездруго ситуацията в Гърция е неблагоприятна за тези хора: "Транссексуалните са подложени на ежедневна дискриминация, повечето не могат да си намерят никаква работа и нерядко се оказват принудени да проституират. Лично мен са ме пребивали от бой, а веднъж бях и изнасилена. Не можем да очакваме закрила от никого", оплаква се Александра. Тя не вярва, че сега нещо ще се промени – поне дотогава, докато църквата се опитва да докаже своята власт над обществото. А тя остава почти непречупена и до днес.

Чак през 1982 година управляващото тогава социалистическо правителство успя да наложи сключването на граждански бракове в Гърция – срещу ожесточената съпротива на духовенството. През 2000 година църквата изкара хиляди хора на протест срещу решението на тогавашното правителство в паспортите на гръцките граждани вече да не се вписва вероизповеданието им. А само преди няколко седмици гръцкият клир упражни цялото си влияние над парламента и на практика осуети плановете на образователното министерство за реформа на часовете по религия.

Дискриминация и подстрекателства

Официално Гръцката православна църква е против дискриминацията. Но точно това е виждала Александра от църквата: "В часовете по религия ни учеха, че хомосексуалните "произвеждат" нови хомосексуални. Внушаваха ни дори, че ако страната бъде нападната от Турция, заради тях нямало да можем да се защитим надеждно."

Миналата година пък един гръцки свещеник поиска да бъде отнето избирателното право на всички хомосексуални, те да бъдат изключени от обществения живот и изпратени „на лечение“.