Андрей Ковачев за преговорите със Северна Македония

България блокира преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Едно решение, което предизвика критика не само в западната българска съседка. Бившият заместник-посланик на Германия в София доктор Клаус Шрамайер например казва: “Един бивш агент на българската ДС, който се издигна до лидер на една от малките националистически партии, ВМРО, и до министър на отбраната, смята, че може да изнудва не само българския премиер Борисов, но и цяла Европа“. Какво предизвика това втвърдяване на тона към Северна Македония?

Категорично не съм съгласен да коментирам мнението на различни хора, в това число на дипломати. Има огромна консолидация на българското общество, на всички политически партии, включително “Демократична България”, и българския президент. Важно е всяко мнение да бъде чуто, но по отношение на самата позиция на първо място е важно, че ние не искаме блокиране, а в момента има само отлагане - и то не по вина на България. Вие казвате “втвърдяване”, но това е последователната политика на България от 30 години.

Първи признахме Република Македония, след това им подарихме танкове, по време на югоембаргото им бяхме дали едно пристанище, за да може да бъдат задоволени с горива и стоки. През 2001 година по време на гражданската война България застана категорично за запазване на суверенитета на Македония. Първото наше европредседателство беше насочено единствено към това да убеждаваме нашите партньори колко е важно всички страни от Западните Балкани да бъдат част от Европейския съюз. Имахме куража да подпишем първия Договор за добросъседство. Всички казват, че без него нямаше да има Преспанското споразумение, нямаше да има и пълноправно членство в НАТО. България ратифицира пълноправното членство в НАТО, за да няма и капка съмнение, че някой работи за Москва или за Белград.

Не говорим за банален двустранен спор на тема кой какъв е бил преди сто години. Някои в Скопие се опитват да обяснят, че България в 21 век не признава правото на самоопределение. Това е абсолютна лъжа. Това е основно човешко право. Разбира се, че когато те се самоопределят като етнически македонци, това е тяхно право. Тяхно право е да самоопределят езика си като македонски.

Но България има претенции към това как ще бъде наричан езика им в ЕС, нали?

Защото в Декларацията от 1999 година между Иван Костов и Любчо Георгиевски и след това в Договора от 2017 година има тази формулировка за официалния език според Конституцията на съответната страна. Ние искаме това да бъде използвано и в комуникацията в Европейския съюз.

Съвременните реалности са факт. Но ние говорим за това как се е стигнало до тях. Искаме да бъде призната истината. Не искаме в нашия общ европейски дом младите европейци в Република Северна Македония да получават образование в своите учебни програми, което да ги настройва срещу техните съседи. Нито искаме да пише, че българите са татаро-монголско племе, което преди 1300 години е дошло да асимилира местните македонци - и цялата митология след това. Този проблем е основополагащ за Европейския съюз. Защо Шуман и Моне решиха след Втората световна война да предложат обединение на нашия континент? За да преодолеят омразата, разделението и пропагандата. Това е единственото, към което призоваваме.

Срещате ли подкрепа сред колегите си в ЕНП?

Да, разбира се. Днес само сред либералите и социалистите имаше гласове, които искат веднага да започнат преговори. Така е, когато нормално се обясни, че тук не говорим за български национализъм и отричане на правото за самоопределение. Болно ми е, защото смятам, че ние трябва да сме най-близките. Едно време сме били едно цяло исторически, сега има нови реалности и ние можем да бъдем като Германия и Австрия, като Кипър и Гърция, като Румъния и Молдова, да си помагаме и да бъдем заедно в новия ни европейски дом. Ние просто искаме те да минат през едно преосмисляне на тоталитарното минало, което е тежък въпрос и в България. В България ние имаме закон за обявяване на режима за престъпен, но от другата страна няма абсолютно никакво движение за преосмисляне на тоталитарното минало, което е свързано с много антибългарски движения.

Вие лично как виждате изхода от ситуацията и как би изглеждало едно решение на спорните въпроси?

Смятам, че най-правилното е да бъде създадена една специална преговорна глава за добросъседство и да се приеме пътна карта по всички теми от Договора за добросъседство, по които няма напредък. Тази глава да се отвори при началото на преговорите, да остане отворена през цялото време и да се затвори накрая на преговорния процес. Така ще имаме гаранции, че сериозно се приема принципът за преодоляване на негативното отношение към България.

Съществува ли още шанс да бъде постигнат консенсус до края на годината?

Всичко зависи от управляващите в Скопие. Теоретично е възможно, но те трябва веднага да започнат тези преговори - заедно с германското председателство, което също трябва да има желание да създаде такава отделна глава в преговорния процес. Вчера слушах господин Зоран Заев и ще кажа, че интерпретацията, която те правят на Договора за добросъседство, е много странна. “Обща история” те се опитват да интерпретират като “преплетена” или “споделена” история. За мое голяма учудване чух от господин Заев, че той смята, че от някаква аморфна маса на южнославянски племена са се създали българите и македонците и са съществували паралелно, както паралелно са съществували българският и македонският език в столетията назад. Това противоречи категорично на договора, който казва "обща история”, не "споделена”, не и "преплетена”. В договора е записано, че ще се работи само въз основа на исторически артефакти, а не с интерпретацията в сегашно време.