Анкара трябва да запази самообладание

Башар ал Асад се държи не по-различно от други арабски диктатори от по-новата история в края на управлението си. Неговата битка - да запази своята власт - става все по-ожесточена, а самоубийствените му гърчове - все по-яростни. Избухналата в турското гранично село Акчакале граната, отнела живота на невинни хора, не е нищо друго освен опит на диктатора да провокира силна съседна Турция и да остави след себе си и след предвидимия си край един изпепелен и опустошен регион.

Турция реагира уместно като нанесе ответни удари, без обаче да окупира сирийска територия. Страната трябва обаче на всяка цена да остане на пътя на разума и да не предприема солови акции. Турският министър-председател Ердоган получи международна подкрепа за своите действия, но той в никакъв случай не бива да допуска по-нататъшни военни операции срещу Сирия. Подготвеният от турското правителство законопроект, разрешаващ военни действия извън територията на страната срещу агресивни съседни страни - без изрично позововане на Сирия - не е картбланш за своеволни действия, загърбване на съюзниците от НАТО и поставянето им пред свършени факти.

Хората в Турция недвусмислено заявиха, че са срещу евентуална война със Сирия и техният ясен сигнал би следвало да накара Ердоган да действа особено предпазливо във вътрешно-политически план.

Колкото по-малка е надеждата, че Асад доброволно ще се оттегли от властта и ще потърси убежище, напр. в Москва, толкова по-внимателно трябва да пипа Турция. Политиката на турския външен министър Ахмет Давутоглу, лансирана под амбициозното мото "Нула проблеми със съседите", явно се провали. Вярно е по-скоро обратното - че вече почти не останаха съседи, с които Турция да няма проблеми. Подкрепата на Запада засега се свежда главно до конфликта със Сирия и едва ли щеше да е тъй недвусмислена, ако ставаше дума за Армения, Гърция или България.

Факторът - съседи

Непредвидими величини с непредвидими последици си остават Иран и суперсилата Русия. Кремъл все още подкрепя Асад. Само че Владимир Путин със сигурност доста ще се замисли дали си заслужава да подкрепя един отиващ си диктатор, залагайки на карта отношенията с други важни партньори в региона. Иран вероятно също ще се ограничи само с вербална критика спрямо Анкара и едва ли ще се впусне на своя глава във военни авантюри.

Русия и Иран разполагат с друго "оръжие" срещу Турция, в случай че страната предприеме неразумни действия. То се нарича природен газ. Зимата наближава и евентуално намаляване на доставките на руски или ирански газ болезнено ще се отрази на изживяващата подем турска икономика. Оттогава насетне ще бъде само въпрос на време, кога от "исполин на Босфора" Турция отново ще се превърне в "болник".

А това в никакъв случай не би било в интерес нито на САЩ, нито на НАТО. Включително заради това премиерът Ердоган ще постъпи много мъдро, ако се въздържа от солови акции срещу Сирия и съгласува действията си със Запада и ООН.

Автор: Б. Гюнгьор, Б. Рачева/Редактор: Е. Лилов