1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Анонимни и безотговорни

3 май 2012

Анонимността и оплюването в интернет са точно обратното на либералността, пише издателят на Ди Цайт и публицист Йозеф Йофе. Според него анонимните разгневени потребители по форумите всъщност практикуват тоталитаризъм.

https://p.dw.com/p/14oAG
Снимка: david_hoepfner/Fotolia

Все повече автори и медийни специалисти смятат, че мрежата в бъдеще ще узрее и ще принуди анонимните юзъри да носят отговорност за своите реакции и постинги. Международният ден на свободата на печата е добър повод на тези юзъри да се припомнят някои основни цивилизационни норми.

В дигиталната ера всички задръжки отпадат, пише Йофе. Прочел-непрочел, потребителят нахлува и се изказва. Не е длъжен да се изразява особено изтънчено, за да убеди редактора, че посланието му притежава висока стойност и заслужава да бъде публикувано. Потребителят трябва само да внимава да не пише клевети или расистки лозунги, всичко останало веднага се публикува. Пожарът се доразпалва от една особена запалителна смес – сместа между близост и дистанция. Близост, доколкото потребителят изобщо не се чувства длъжен да спазва учтиви форми на общуване. Той често се обръща на ти към автора на статията, пък и към останалите юзъри, които изскачат като кръвожадни кечисти на ринга. Дистанция, защото – за разлика от хартиените читателски писма, където обикновено се пише име и адрес, постингите са анонимни, а авторите им няма защо да се боят от прекия контакт с онзи, когото атакуват. Тяхното оплюване си остава виртуално. Те сякаш казват: ако някой ми реагира, реакцията и евентуално наказанието ще бъдат за моя аватар, не за мене. Пък аватарът нито изпитва болка, нито има чувство за срам. Така анонимният юзър си умива ръцете.

В реалния живот хората се съобразяват с многобройни цивилизационни ограничения. „Какво ще кажат съседите? Какво ще си помислят за мен колегите, приятелите, началниците, подчинените?” Тези ограничения са нещо добро. Защото нека само за миг да си представим как би изглеждал светът без тях. Какво би станало, ако можех във всеки момент да изригвам всичко, което ми идва отвътре: презрение, омраза, гняв, комплекси за малоценност. Такъв свят няма да е свободен, той просто ще се разпадне. Защото ще се е срутил най-важният му фундамент, изграден от респект, съпричастие, доверие, търпимост и здрав разум.

Дигитална инквизиция

Този свят дори няма да бъде истински либерален, както непрекъснато повтарят дигиталните граждани. В либералния свят действат правила, там се води джентълменски спор между различните мнения и интереси, като ударите под пояса са забранени. Там правилото е „ad argumentum“, а не „ad hominem“, тоест – разменят се аргументи, а не лични обиди и нападки. Да оклеветяваш хората от мрака на анонимността си – това е класически прийом на тоталитаризма. В едно либерално общество за доброто и правилното се води открита битка. Така нареченият „shitstorm“, масовото оплюване в интернет, няма нищо общо със справедливостта – то е просто упражняване на анонимно насилие, което цели да тероризира и да съсипе определен човек.

Тук привържениците на анонимността ще възразят, че най-демократичната процедура, изборите, също се провежда в анонимност. Да, но държавата не може да се сравнява с отделния човек – тя просто е най-могъщата инстанция. Тъй че по отношение на властта, която притежава правителството, анонимността наистина е важна гаранция за индивидуалната свобода. Масовото оплюване в интернет обаче всъщност представлява дигитална инквизиция – това е тиранията на едно малцинство, което нито носи някаква отговорност, нито изпитва някакво съпричастие.

АГ, Ди Цайт, ЙЙ, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми