Атомните амбиции на Турция

"И до днес не знаем какво става - проектът е изключително непрозрачен и това е отчайващо", казва пред Дойче Веле активистът на "Грийнпийс" Девин Бахчечъ, сочейки загражденията в Аккую, в турската провинция Мерсин. На това място правителството планира да изгради първата атомна централа в страната, в сътрудничество с руската фирма "Росатом". Турското министерство на екологията едва наскоро прие оспорваната оценка за въздействието на централата над околната среда. Началото на строителните работи е планирано за средата на следващата година.

За Бахчечъ това решение е неразбираемо. "Ние от "Грийнпийс", но и много други неправителствени организации имаме възражения срещу планираното строителство на централата в Аккую. Но министерството одобри екологичната оценка за строителството още преди да е била представена пред обществеността. Изобщо знаем дали нашите възражения са отчетени, най-вероятно не са", предполага екоактивистът.

Радиоактивни отпадъци на път през Босфора?

Неизвестно е и как ще се решава в бъдеще въпросът с радиоактивните отпадъци, посочва Бахчечъ. "Според доклада за въздействието върху околната среда, отпадъците трябва да бъдат извозвани в Русия. Но подробности не се споменават - например дали ще бъдат транспортирани през Босфора или не? Защото ако отговорът е да, това би означавало риск за здравето на 17-те милиона жители на Истанбул."

Бахчечъ постоянно разговаря с жители на Аккую, които са засегнати от плановете за строителството: "Хората са недоволни и се чувстват пренебрегнати - никой не се е поинтересувал от тяхното мнение. Те изобщо не са били включени в процеса на взимане на решения", разказва природозащитникът. Атомната централа в Аккую се планира от вече 40 години, поради което в региона не са били правени никакви инвестиции в туризма, а по-голямата част от младите хора го напускат. "Тези, които отглеждат плодове и зеленчуци в района и ги изнасят в чужбина, са загрижени за бъдещото на поминъка си", разказва Бахчечъ.

Анкара иска да стане независима от енергиен внос

Турското правителство предвижда до 2023 г. да покрие 30 процента от националните енергийни потребности с местни възобновеями източници на енергия. А въпреки вътрешните и външните критики, Анкара продължава да държи на намерението си в бъдеще да залага най-вече на ядрената енергия. Амбициозният план предвижда изграждането на три атомни централи до 2023.

На сайта на турското министерство на енергетиката е обяснено и защо: зависимостта от внасяните енергийни ресурси е 72 процента. Освен това в световен мащаб Турция заема второто място след Китай по отношение на търсенето на енергия. През миналото десетилетие потреблението на електроенергия се е почти удвоило - от 130 на 240 милиарда киловатчаса. Освен това турското правителство смята за свое "задължение" да използва ядрената енергия, за да намали зависимостта на страната от внос.

"През следващото десетилетие потребностите ни ще се удвоят. Сега все още внасяме 72 процента от нужните горива, но когато пуснем в действие ядрените си централи вече ще се нуждаем от значително по-малък внос на земен газ", заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган. "Така разходите ни за газ ще намалеят със 7,2 милиарда долара, а и ще се появи възможността за износ на енергия от Турция."

"Разполагаме с достатъчно вятър и слънце"

"Турция няма нужда от ядрени централи. Разполагаме с достатъчно вятър и слънце, с които да произвеждаме енергия", казва Танай Уяр, ръководител на енергийния отдел в истанбулския университет "Мармара". Според него технологиите за добив на енергия от възобновяеми източници междувременно са станали по-изгодни от когато и да било преди. "Турското правителство обаче не използва техния потенциал. Властите не отпускат достатъчно лицензи, особено за строителството на вятърни турбини. Те се концентрират основно върху въгледобива, атомната енергия и земния газ", заяви Уяр пред Дойче Веле.

Енергийният експерт изтъква, че липсва прозрачност в оценката за въздействието на бъдещата атомна централа в Аккую над околната среда. А и никой не знае къде ще се складират ядрените отпадъци, което е голям проблем, посочва Уяр. Той отправя критики и към експертите на Европейския съюз, че са спрели диалога по глава "Енергетика" в присъединителните преговори с Турция. "Този факт отдалечава страната от провеждането на разумна енергийна политика", смята той.