Атомното оръжие на Израел

на едно несигурно съществуване. Израелското ръководство начело с първия министър-председател на страната Бен Гурион направи на този фон три стратегически извода.

Първият беше изграждането на боеспособна армия с ВВС на високо технико-оперативно равнище, плюс малки, но много ефективни срещу морски и крайбрежни цели ВМС. Вторият извод засягаше изнесената напред в непосредствена близост до границите отбрана. На трето място беше решението за създаване на ядрен потенциал с цел подсилване на нападателните способности и сдържане на агресивните намерения на врага.

В последна сметка става дума за заплахата с унищожителен ответен удар в случай на екзистенциална заплаха срещу Израел или неговите жизненоважни нужди. Носител на израелските ядрени оръжия са бомбардировачите с голям радиус на действие, които с презареждане във въздуха могат да стигнат до Мароко на запад, Африканския рог на юг и Иран на изток, както и ракетите "Йерихон" с максимален обсег от 2000 км. Смята се, че понастоящем Израел разполага с 200 атомни бойни глави.

Израелската стратегия се опира на изпреварващото противодействие на потенциалните заплахи с конвенционални средства. През 1981 например израелски изтребители-бомбардировачи, въоръжени с ракети с голяма разрушителна мощ и висока точност на попадението, разрушиха иракския атомен реактор, връщайки ядрената програма на Ирак с десет години назад.

За да запази свободата си на действие в случай на криза, Израел явно не може да приеме нито "безядрена зона" в Близкия Изток, нито споразумение за отказ от нанасянето на пръв ядрен удар: израелският атомен потенциал служи не просто за сдържането на вражески ядрен удар, а за сдържането на удари, застрашаващи съществуването на Израел, без значение с какви оръжия са нанесени. Израел - също като НАТО - няма доктрина, предвиждаща "симетричен отговор" на нападение с химически, атомни или други бойни средства: изборът на ответния удар си остава напълно свободен. Тази свобода на решението включва и двусмислието на стратегията на сдържането: врагът трябва да знае, че контраударът ще бъде решителен и унищожителен; той няма да знае обаче с какви средства, по кои цели и кога.

След разоръжаването на Ирак, остават само Сирия и Иран като опасни потенциални врагове на Израел: Сирия поради близостта си до Израел, Иран заради големината на страната, петрола и офанзивния й потенциал, включващ ракети, а може би и атомни оръжия. Шефът на израелското военно разузнаване генерал Зееви-Фаркаш заяви наскоро, че до 2008 Иран щял да бъде в състояние да създаде атомна бомба.