Да, този път ЕС действително се представи в по-добра светлина. Брюксел отпуска повече пари за конкретни проекти в инфраструктурата и комуникациите. И потвърждава прословутото си обещание за присъединяване на страните от Западните Балкани.
Независимо от всичко това след срещата на върха в Триест няма много поводи за взаимно потупване по рамото. Защото проблемите на страните от Западните Балкани са толкова сериозни, че едва ли могат да бъдат решени само с обещаните непосредствени мерки. Тези проблеми са много дълбоки и все още никой не посяга към корена им. Затова и напредъкът е толкова скромен, а отрезвяването - толкова осезаемо. Затова процесът на сближаване с ЕС може да попадне в задънена улица или дори окончателно да спре.
Автократи под крилото на ЕС
В страните от Западните Балкани притегателната сила на ЕС от доста време отслабва, а перспективата за присъединяване вече далеч не е единствената политическа опция. ЕС протяга ръка, но на политиците от Западните Балкани и на ум не им идва в отговор да се отблагодарят, признавайки европейските ценности и демократичните принципи. През последните години у мнозина от тях пусна корени един опасен непукизъм, който ЕС прекалено често подминава заради някакви техни, видите ли, „вътрешно политически особености”. Това обаче само помага на редица властници с все по-автократична нагласа да опазват властта си.
Програмите на ЕС за Западните Балкани са прицелени в икономическото сътрудничество, те преследват стратегията "промяна чрез търговия" и залагат на надеждата, че икономическият напредък ще доведе до възникването на либерално и плуралистично общество. Но най-важното е тези програми в сферата на икономиката, инфраструктурата или дигитализацията да достигнат до масовия човек, а не просто да наливат пари в джобовете на шепа олигарси. Ето, за това трябва да се погрижи ЕС.
В момента Западните Балкани се радват на голямо внимание, но не заради успехите в процеса на сближаване с ЕС, а заради продължаващите политически кризи, заредени с взривоопасен идеологически и етнически потенциал. Икономическата стагнация продължава, шири се политически клиентелизъм – тъкмо поради това тези общества пораждат бедност, разочарование и националистическа или религиозна радикализация.
Все има кой да удари спирачката
На срещата в Триест беше подписано транспортно споразумение – и това е важен конкретен резултат. Но и този малък успех, за пръв път скрепен с едновременните подписи и на Сърбия, и на Косово, се оказа мним, тъй като Босна и Херцеговина отказа да подпише. Защо ли? Ами защото твърдоглавата Република Сръбска, която се стреми към повече самостоятелност във федерацията, принципно блокира федералното правителство. Тоест, случващото се в Босна и Херцеговина може по всяко време да блокира сътрудничеството между държавите от Западните Балкани. Да не говорим, че Сърбия не признава Косово, а членката на ЕС Гърция от години блокира Македония заради спора за името.
В рамките на сближаването между ЕС и Западните Балкани тези конфликти се пипат с кадифени ръкавици – поради криво разбрана деликатност и респект. ЕС просто не упражнява достатъчно силен натиск върху политическите лидери от Западните Балкани за спазването на принципите на правовата държава и плурализма. Не случайно представителите на гражданското общество, които успоредно заседаваха в Триест, призоваха ЕС към повече решителност и препоръчаха към процеса на сближаване да бъдат приобщени и други обществени сили, отвъд политиката.
Всичко в името на стабилността?
Политическата стабилност на Балканите е и наша политическа стабилност, заяви федералната канцлерка Ангела Меркел в Триест. Има оибаче една опасност. ЕС може лекомислено да реши, че гаранциите за стабилност, които дават политическите лидери, са най-важното нещо - и да пожертва трудно възникналото многообразия в гражданското общество и в медиите. Докато все още притежава притегателна сила и активно участва във възстановителните процеси и промените в Западните Балкани, ЕС е длъжен още по-категорично да настоява за спазването на демократичните правила на играта. Само те могат да подсигурят икономическия подем и житейските перспективи на хората там. Защото днес най-вече младите и високообразовани хора от Западните Балкани все по-често обръщат гръб на родината си.