Банковият проблем на България

В началото на седмицата стана ясно, че България иска да стане част от Европейския банков съюз, чиято цел е да подобри банковия надзор и да създаде рамка за единен отговор на финансови кризи. Проектът за общ банков надзор предвижда ЕЦБ да следи изкъсо трите най-големи банки във всяка една от членуващите страни. От което следва, че българското членство в Европейския банков съюз не би имало като последица упражняването на строг надзор върху делата и документите на всички български банки. Докато има лиценз, банката на Цветан Василев ще продължава да е извън списъка на надзираваните банки, тъй като се води четвъртата по-големина в страната.

Кой да напише домашното на БНБ?

„Българският банков надзор не бива да е по-лош от надзора на ЕЦБ”, казва в тази връзка финансистът Илиян Василев и добавя: „Това, че някои хора в БНБ не са си вършили работата, означава, че те трябва да бъдат сменени и надзорът да започне да работи. Не виждам с какво европейският надзор може да помогне на БНБ при положение, че качеството на българските институции се определя от качеството на българските експерти и техния професионален морал. Всичко останало е бягство от темата“, посочва Василев.

Според него, единствен позитив от членството на България в Европейския банков съюз е опцията за подновяване на занемарените усилия за присъединяване към еврозоната. „Какъвто и външен надзор да имаме, ако ние вътре не си вършим работата, българските институции никога няма да се превърнат в гаранти и регулатори на финансите и банковата система. Подхвърляните в пожарен порядък решения да поканим някого отвън да ни свърши работата говорят не за системни усилия, а за политически фойерверк“, коментира финансистът.

"Някой трябва да ни бие през пръстите"

Професор Гарабед Минасян, бивш надзорник в БНБ, твърди на свой ред, че съвсем доскоро в българските финансови среди е битувало убеждението за „самодостатъчността на националния банков и финансов надзор”, който си знаел работата и можел без помощ отвън да надзирава банките. „Твърдеше се, че ако европейски надзорници дойдат на проверка в България, те по-скоро ще объркат нещата, отколкото да ги оправят. Сега, когато ножът опря до кокала, търсим някого отвън, който да поеме отговорността, а ние да гледаме отстрани“, казва проф. Минасян, но същевременно отбелязва, че евентуалното присъединяване на България към Европейския банков съюз е стъпка в правилната посока: „Някой трябва да ни бие през пръстите, когато вършим поразии“, обобщава икономистът.

И двамата експерти са против подкрепяния от БНБ закон за пълно компенсиране на вложителите в КТБ. „Депозитите на стойност над 100 000 евро трябва да се отчитат като инвестиция, защото вложителите на големи суми в КТБ са очаквали инвестиционен доход от осезаемо по-високите лихви в банката на Цветан Василев. Но както знаем, всяка инвестиция носи риск. Инвеститорът може да загуби капиталовложението си, без някой да приема това за нередно“, казва професор Минасян. В битието на КТБ той съзира характерните белези на разцвета и сгромолясването на класическата финансова пирамида. Сходни заключения провокират и обнародваните данни за огромните кредити, отпускани от КТБ на свързани с Цветан Василев лица и фирми, на които впоследствие са били отпускани нови кредити за покриване на старите заеми.

КТБ се срина заради "Южен поток"?

Според финансиста Илиян Василев, няма нищо случайно в това, че проблемите около КТБ лъснаха точно в момента, когато започнаха плащанията по проекта „Южен поток”. „Вероятно това е катализирало някакви дремещи процеси и е събудило желанието на определени групировки да участват в преразпределението. Всички знаем, че КТБ има ключова роля в тези разплащания. Твърде възможно е именно неудовлетворените да са предизвикали първоначалните атаки срещу сриналата се впоследствие банка“, посочва Илиян Василев.