Барак Обама - носителят на надежда победи
5 ноември 2008Човекът, който ще се нанесе след Джордж Буш в Белия дом във Вашингтон, е изминал дълъг път. Както винаги е подчертавал самият Обама, той не изглежда като нито един от досегашните президенти, изобразявани на доларовите банкноти. Наистина майка му е от Канзас, ала бащата е африканец:
"Баща ми пристига в Америка като студент. Роден е и е израстнал в малко селце в Кения. Пасял е кози и е ходил на училище в ламаринена сграда. Дядо ми е бил британски служител, работил е като готвач".
"Длъжник съм на всички мои предци"
Барак Хюсеин Обама е роден на 4 август 1961 година в Хонолулу, американския островен щат Хавай. Родителите му се запознават в университета там. Бащата се завръща в Кения, когато Барак Обама е на две годинки. С майка си Обама живее известно време в Индонезия, преди да се завърне отново в Хавай, където израства при американските си дядо и баба. През месец юли 2004 със словото си пред партийния конгрес на демократите в Бостън той за една нощ се превръща в звездата на партията:
"Стоя днес тук и съм благодарен за разнообразното ми културно наследство. Съзнавам, че мечтите на родителите ми ще пребъдат в моите две чудесни дъщери. Стоя днес тук и знам, че животът ми е част от великата американска история. Длъжник съм на всички мои предци. В никоя друга страна животът ми нямаше да може да протече по този начин."
Барак Обама завършва право в реномирания Харвардски университет. В продължение на няколко години е социален работник в Чикаго, преди да се захване с политика през 1996 година.
Възходът на Обама е особено динамичен
През 2004 година успешно се кандидатира за Сената от името на щата Илинойс. Тази е и годината на прочутата му Бостънска реч, в която 42-годишният тогава Обама събира върху себе си фокуса на общественото внимание с призива си към единство: "Америка не се дели на либерална и на консервативна Америка, съществуват само САЩ. Няма черна Америка и няма бяла Америка, няма Латинска Америка, азиатска Америка, има само САЩ."
Барак Обама съзнава, че политическият му опит не е особено богат, в което най-често го упрекват и противниците му.
"Знам, че не съм имал достатъчно време, за да вникна в структурите на властта във Вашингтон. Ала аз съм там достатъчно дълго, за да знам, че Вашингтон трябва да се промени."
Денят на промяната настъпи.