Бедност насред богатството
28 януари 2010Улица „Клибек” в Базел. Автомобил спира край тротоара. Кристоф Децлер поема кесията с кроасани. „Това е пекарят. След работа винаги ни дава по нещо.” Кроасаните са за Кристоф и другите посетители на интернет-кафенето „Планета 13”. Кристоф Дицлер и останалите гости на кафенето живеят от социални помощи. В „Планета 13” Дицлер работи без заплащане, помага в обслужването на компютъра. Освен занимание, тук той намира и социални контакти. Защото който е беден, губи приятелите си.
За банките пари има, за бедните - не!
„Приятелите, които имах преди, вече ги няма, защото аз не мога да си позволя да отида с тях на ресторант, на кафе или някъде другаде. Нямам пари, налага се те да ми плащат сметката. В началото не отказваха, но после престанаха да ми се обаждат. Беден ли си, ти си изолиран от обществото”, казва Кристоф.
Всеки десети швейцарец живее под границата на бедността - според оценка на организацията „Каритас”. Официална национална статистика за бедността в Швейцария няма. Затова пък статистическият годишник на страната точно указва колко риба е уловена в Боденското езеро. Че официални данни за бедността няма, показва също, че в Швейцария си затварят очите пред този проблем, смята Карло Кньопфл от „Каритас”: „Така тълкуваме нещата. Смятаме, че тук не искат да видят този проблем. Впрочем, и данни как се разпределят доходите в Швейцария, също няма. Според нас това не е случайно.”
„Каритас” смята, че 3 процента от швейцарците притежават толкова, колкото всички останали 97% от населението на страната. Кристоф Дицлер щеше да е щастлив, ако можеше да си позволи поне веднъж да отиде на концерт. Но билетите са скъпи, а социалната помощ, която получава месечно, е 650 евро. Дицлер се ядосва на политиците - според него те правят всичко, за да може на богатите да им е още по-добре. Банките, засегнати от кризата, получават щедра подкрепа. „Това е направо скандално. Докато социалните помощи се съкращават, регулират, контролират, никой не контролира банките и те продължават да пилеят пари, както и преди”, ядосва се Кристоф.
Драскотини по лъскавата фасада
Проблемът с безпаричието мъчи не само днешното поколение на безработните. Жертви на тази тенденция се оказват и децата. Както в Германия, и в Швейцария много деца са засегнати от бедността. Който идва от бедно семейство, остава най-често и по-късно беден. Шансовете за образование на деца от бедни семейства са много по-лоши от тези на деца от заможни семейства. А работа за слабо квалифицирани се намира все по-рядко. Лъскавата фасада на Швейцария отдавна вече е започнала да се рони.