1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Бедствието Станишев"

Татяна Ваксберг8 октомври 2014

Със сигурност са комплексни причините за катастрофата на БСП на тези избори. Но избягалият в Брюксел бивш лидер на партията Станишев направи с нея това, което дори противниците ѝ досега не са успявали, пише Т. Ваксберг.

https://p.dw.com/p/1DRvO
Снимка: BGNES

Според последните изчисления БСП ще има между 40 и 43 депутати в следващия парламент. А според Румен Овчаров, член на предизборния щаб на партията, депутатите ѝ ще бъдат 39 – по-малко дори и от 2009 година, когато БСП се оказа с рекордно малка парламентарна група. Тогава Столетницата имаше 40 депутати.

Резултатите на БСП от 2009 и от 2014 година са сравними и по още една причина – и двата пъти те са отчетени след управление на партията. В първия случай ниският резултат е отбелязан след пълен мандат на правителството на Сергей Станишев – тогава той управляваше с НДСВ и ДПС. Сега пропадането идва след едва година управление на Пламен Орешарски, осъществено съвместно с ДПС и с помощта на „Атака“. И в двата случая Станишев беше председател на партията, а през 2013 и 2014 удържаше банкрутиралото ѝ правителство въпреки протестите в самата БСП.

Именно Станишев, наред с Лютви Местан от ДПС, беше и проводникът на назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той беше и автор на фразата, че Делян Пеевски е преминал през личностен катарзис. Последното, с което Станишев ще бъде запомнен, е бягството му в Брюксел. След като на няколко пъти беше казал, че няма да заема поста на европейски депутат, той размисли и прегърна имунитета, уточнявайки, че това не било бягство. Цената за цялото поведение на лидера и за високите нива на търпимост към него в ръководството се оказа по-висока от прогнозираното – БСП получи 15,40 % от гласовете. По-малко дори и от онези 17,70 %, които беше взела през най-драматичната за нея 2009 година.

Без спечелен район

По предварителни данни, БСП няма да има нито един депутат от цели три района – Кърджали, Разград и Силистра. И ако в първите два града партията и преди е претърпявала провали от това естество, Силистра е нещо качествено различно. Първо, защото там листата беше оглавявана от медийния секретар на БСП Антон Кутев – човекът с пряко участие в раздухването на банковата паника през лятото. И второ, защото левите гласове са отишли при алтернативната на БСП партия на Георги Първанов – АБВ взима един мандат от Силистра.

Nidal Algafari Regisseur Bulgarien
Нидал Алгафари не се притеснява да нарича нещата в БСП с истинските им именаСнимка: BGNES

Като цяло БСП не печели изборите в нито един район на страната и взима традиционно ниския процент подкрепа в чужбина – през тази година той е 2,59 %, който отрежда на БСП пето място в политическите предпочитания на българските общности извън страната.

Реакциите в самата БСП включват болезнено силни изрази. Пиарът на партията Нидал Алгафари написа открито писмо до „феодалите на 'Позитано'“, в което определя ръководството на партията си като „самозабравили се“ „клика“, „забогатели в личен план“ и оставили хората на „подаяния“.

"Болният организъм БСП"

Георги Кадиев, който от първия ден на катастрофата „Пеевски“ настояваше за оставка на ръководството, смята, че причина за загубата е „мимикрията на промени“ и „абонираните за ръководни постове“. „Организмът е сериозно болен и му трябва операция до кокал“, написа той в профила си във Фейсбук, призовавайки отново за незабавна оставка. Впрочем, Кадиев, който си извоюва имиджа на своеобразен лидер на бунтарите в БСП, получи висок процент в преференциалния вот, както и други социалисти, остро критикували ръководството.

Румен Овчаров пък директно посочи като причина за провала „бедствието Станишев“, както той се изрази. По думите му това е горчива чаша, която БСП ще трябва да изпие до дъно.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg
Татяна ВаксбергСнимка: DW/P. Henriksen

Окончателните данни на ЦИК тепърва ще бъдат публикувани и анализирани, но и сега е ясно, че БСП никога не е била по-ниско оценявана от своите избиратели. Дори и след двете най-катастрофални социалистически управления: това на Андрей Луканов, приключило с историческата „Луканова зима“, както и това на Жан Виденов, което доведе до хиперинфлация. Управлението на Орешарски се оказа по-тежко оценено дори и от тях – вероятно заради твърде очевидния стремеж на социалистите към лично облагодетелстване, който в предходни периоди беше маскиран по-умело. Или заради твърде очевидното другаруване с фигури от мафиотски тип, което и преди не е липсвало, но сега е по-видимо дори и от най-корпулентните участници в политическия живот.