Бежанците ли са виновни за собствените ни несгоди?

„Бежанците са идеалният обект на стигматизация, те са сламената кукла, която трябва ритуално да бъде изгорена вместо Злото, причинено от глобалните сили”, казва социологът Зигмунт Бауман в обширно интервю за „Шпигел”. Германското списание представя 90-годишния социолог като един от най-големите мислители на съвремието ни и припомня бурната му биография: роден в Познан, избягал от германците в Съветския съюз, после завърнал се в Полша, за да емигрира на късни години в Англия, където преподава и до днес. Повод за интервюто е новата книга на Бауман „Страхът от Другите”, рецензии за която предложиха седмичникът „Ди Цайт” и „Дойчландрадио”.

Причините за бежанската криза

Книгата на Зигмунт Бауман се появява точно навреме, защото в момента няма друга тема, по която да се водят толкова разгорещени и противоречиви спорове, твърди Михаел Опиц от „Дойчландрадио”. Социологът добре разбира, че днес на мода са простичките предложения, например - да се въведе горна граница за бежанците. Предложения, с които навярно много по-лесно се печелят избори, отколкото с идеята на Бауман да се извърви трънливият път на интеграцията на бежанците. От морална гледна точка обаче този път няма алтернатива, смята социологът.

Но преди да говори за човещината, Бауман припомня причините за трагедията с бежанците. „Фатално сбърканите оценки” и „военните интервенции с тежки последствия”, от които в условията на криза печели оръжейната индустрия, принудиха милиони хора да бягат от избухналите насилия в техните страни, пише социологът. Но в страните, за които те мечтаят, изобщо не ги очаква онзи сигурен жизнен стандарт, който си представят. Защото в така наречените „богати държави” мизерията, бедността и незачитането вече са всекидневие. И тъкмо хората, принудени да живеят в периферията на тези общества, сега първи се сблъскват с бежанците, възприемайки ги по понятни причини като заплаха.

Бежанците като олицетворение на опасността

В рецензията на Франц Шу в „Ди Цайт” четем: „Според Бауман, страховете на тези хора произтичат най-вече от „индивидуализацията”, доколкото днешните властници прехвърлят върху гърба на отделния човек екзистенциалната несигурност, която възниква например от крайно изопнатите трудови отношения. Така отделните хора се изправят „пред абсолютно неразрешимата задача да намират индивидуални решения за обществено породени проблеми”, пише социологът. За тях тъкмо бежанците днес олицетворяват опасността, но всъщност в опита си да запазят някакво достойнство и себеуважение, те просто пренасочват към бежанците гнева си заради своята собствена съдба. „Мигрантите са в този смисъл много подходящи за ролята на виновните”, пише Бауман, цитиран от „Ди Цайт”.

Според социолога, проблемът може да се реши само с общи сили. Навремето националната държава наистина беше перфектен инструмент за опазване на свободата и независимостта на автономни народи и нации, но този инструмент не работи, когато става дума за толкова сложни взаимозависимости, припомня Бауман. Лошото е обаче, че все още не се е развило онова „космополитно съзнание”, което би отговаряло на сегашното положение. И тъкмо този дефицит използват онези, които нагнетяват „морална паника” в политиката и в медиите, твърдейки, че миграционната криза убива Европа, а досегашният ни живот е изправен на ръба на пропастта.

На кръстопът

Според Бауман, днес европейските общества се намират на кръстопът: „единият път води към колективно благополучие, а другият - към колективно самоизличаване”. Трябва да се научим да споделяме благосъстоянието си, но това не означава, че трябва да вземем от най-нуждаещите се, за да дадем на новопристигналите, предупреждава социологът и призовава към политическо преосмисляне. Защото предизвикателството е голямо, а Чуждото пред вратите на Европа е едва началото. Бежанците просто са предвестници на една зараждаща се криза, която може да бъде решена само в световен мащаб. Ако Европа просто отблъсне хората в беда край границите си, тогава ще трябва да се изградят лагери, където да бъдат „паркирани” тези нежелани преселници. А в мига, когато приемем идеята за някакъв „остатък”, който няма място тук, всичките ни християнски и морални принципи ще се провалят, пише Бауман.

Днес няма друг автор, който да пише толкова сериозно и толкова радикално за миграцията, колкото Зигмунт Бауман. Книгата му е в момента крайно необходима. И дано тя остави трайни следи, заключава рецензията на „Дойчландрадио”.