Бежанците: шанс или бреме за Германия?

Според изчисления на експерти, бежанците ще струват на Германия между 15 и 20 милиарда евро годишно. Това включва осигуряването на подслон и храна, курсове по немски, места в детските градини и училищата, както и допълнителните разходи за администрацията.

От Германския институт за икономически проучвания уточняват, че един бежанец струва на държавата около 12 000 евро годишно. "Дразня се, когато на парите за бежанците се гледа само като на разходи. Когато инвестираме в детски градини и в училищата за нашите деца, не говорим за разходи. Тези инвестиции оказват икономическо влияние за страната ни едва след 20 или 30 години. Същото е и с разходите за бежанците. Би трябвало да ги разбираме като инвестиция", казва директорът на института Марсел Фрацшер в разговор с Дойче Веле.

Германските фирми печелят от ситуацията

Фрацшер изтъква, че в крайна сметка част от разходите за бежанците се вливат в германската икономика. Така например редица германски фирми, произвеждащи хранителни продукти и други стоки, извличат печалби от актуалната ситуация. "Финансовата помощ, която оказваме на хората, търсещи убежище, е и един вид конюнктурна програма", казва той.

Повечето експерти са единодушни в едно: че особено важно за икономиката ще бъде това колко бързо Германия ще съумее да интегрира бежанците на трудовия си пазар. "Повечето бежанци са млади хора, т.е. те ще бъдат в трудоспособна възраст още 40 или 50 години. Според нашите изчисления, след около шест години икономическата полза от бежанците може да надвиши разходите за тях", казва Марсел Фрацшер.

Шефът на мозъчния тръст "Дойче Банк Рисърч" Давид Фолкертс-Ландау съзира в бежанците шанс за застаряваща Германия. Според него, без мигрантите през следващите десет години стопанският ръст на страната ще се свие средно до 0,5 процента. Той е убеден, че успешната интеграция на бежанците ще даде на Германия шанса да затвърди позицията си на икономически двигател в Европа.

Повече разходи и по-малко ползи?

Не всички експерти обаче са толкова положително настроени. Известният икономист Клеменс Фюст например се опасява, че интегрирането на бежанците на трудовия пазар и в обществото ще бъде трудна задача. "Лошото е, че ние имаме развита социална държава. Бежанците дълги години ще печелят много малко или дори нищо и ще струват на държавата значително повече, отколкото плащаните от тях данъци и такси", казва Фюст, който е президент на Центъра за европейски икономически изследвания. Той подчертава следното: "В крайна сметка бежанците идват при нас, защото са в нужда. Тук не става дума за бизнес. И ние няма да станем по-богати от преди - поне в материалния смисъл на това понятие."

Според Фюст, би било добре, ако сега държавата и обществото започнат отново да преосмислят функциите на социалните системи и трудовия пазар. Германците би трябвало да се запитат дали не е необходима повече гъвкавост в тези сфери, смята икономистът. "Опасявам се обаче, че ние няма да се променим и няма да осъществим големи реформи в тази държава. Последицата от това ще бъде, че бежанците дълго време ще останат безработни и ще зависят само от германската социална система", казва той.

Президентът на Центъра за европейски икономически изследвания смята, че политиците трябва да реагират на бежанската криза по-далновидно. А подобен подход, според него, досега не се забелязва.