Без единни усилия изход от кризата няма
2 април 2009Всяка страна трябва да поеме своята роля в борбата срещу глобалната икономическа и финансова криза, соловите акции няма как да дадат ефект. Националните мерки трябва да бъдат част от международните усилия. Протекционизмът само би могъл да изостри кризата - което политиците би трябвало да са научили от Голямата депресия през 30-те години на миналия век.
Сътрудничеството е задължително
Както изтъкна и федералната канцлерка Ангела Меркел - сътрудничеството е задължително. И макар това определено да е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, няма съмнение, че са необходими единни усилия, базиращи се на международно съгласувани национални мерки. Приложението им е задача номер едно за започващата днес финансова среща на върха на Г-20 в Лондон.
Най-напред става дума за прекратяването на сегашния спад, паралелно е препоръчително да се изработят механизми за превенция за времето след кризата. Което означава, че цялата финансова сфера трябва да бъде подложена на по-строга регулация и контрол, за да не се повторят машинациите във финансовата индустрия и пропуските на надзорните органи.
От страна на държавите-членки на Европейския съюз вече бе предприето много за спасяването на банките и укрепване на конюнктурата. Над сто милиарда евро бяха отпуснати за предотратяването на срива в банковата система, а пакетите от мерки, насочени към развитието на конюнктурата, възлизат на още 400 млрд.
От субсидии смисъл няма
Само федералното правителство дава през тази година 80 млрд евро за инвестиции в инфраструктурата и за стимулиране на търсенето в автомобилната индустрия. От субсидии смисъл няма, много по-добре би било да се изчака ефектът от предприетите мерки.
Скептицизмът спрямо петте милиарда евро, които Европейската комисия иска да инвестира допълнително, е оправдан не само по тази причина. Сумата е всъщност само капка в морето. По-важното е Европейският съюз да запази в резерв 50-те млрд евро за евентуални проблеми при плащанията на държавите-членки. Което би могло да бъде огромна помощ за източноевропейските страни, които не са част от еврозоната. Тъй като някои от тях имат сериозни задължения в чужда валута и чрез обезценяването на собствената си могат да се сблъскат с прекомерни лихви. В този случай определено е необходима солидарност. И по-силните във финансов план държави са готови за това.
Автор: Карл Завацки/Редактор: Даря Попова-Витцел