Без изненада: и "Батко" е невинен

„Това, че аз заемам поста изпълнителен директор, брат ми без работа ли да стои? Той, човекът, с това се занимава.” Така в началото на 2008 година тогавашният шеф на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (днешната Агенция "Пътна инфраструктура") обясни защо не вижда нищо нередно във факта, че фирмата, управлявана от неговия брат (а преди назначаването му на държавния пост - от самия него), е спечелила множество обществени поръчки на „поверената му” институция за десетки милиони лева. Впоследствие се оказа, че изпълнител по тези поръчки е била и фирмата, управлявана от другия му брат. Просто едната фирма ремонтирала пътища, а другата ѝ продавала строителните материали за тези ремонти.

Когато "конфликтът на интереси" беше млад

Цитираната в началото фраза днес може да бъде определена като емблематична, а моментът на нейното произнасяне - като исторически. Защото тогава вероятно за първи път в толкова завършен вид бе формулирано стандартното оправдание на всички управленци, облагодетелствали чрез служебното си положение свои роднини. „Това е нов проблем, който възникна, и това е част от промяната в начина на мисленето на всички нас”, обясни ситуацията премиерът на управляващата по онова време Тройна коалиция. С което искаше да каже, че традиционната, нагла и напълно ненаказуема българска шуробаджанащина вече е проблем, защото по европейски тертип е морално, политически и правно укорима и се определя с нововъзникналото по българските земи понятие „конфликт на интереси”.

Разбира се, нямаше никаква „промяна в начина на мисленето”. Никой нямаше да разбере нищо за ставащото в пътния фонд, ако една медия не го бе открила и разшумяла. Което не попречи на тогавашния премиер и на неговите министри месеци наред да се правят на „ударени”, сякаш нищо не е станало. Нещата се промениха чак когато се намеси Европейската комисия, която през лятото на същата година спря над 160 милиона евро по всички проекти на пътния фонд. Тогава изведнъж прокуратурата се удари по челото и откри, че има „шокиращи данни за финансови злоупотреби”.

Емблематично дело с емблематична присъда

Така през есента на 2008 година се стигна до повдигането на обвинение срещу шефа на пътния фонд, а малко по-късно и до делото, известно като „Батко и братко”. То несъмнено също може да се определи като емблематично за българското правосъдие. Първо, заради продължителността му. За да приключи на първа инстанция, бяха необходими цели 6 години, след като бяха приложени най-разнообразни и неизброими хватки за отлагане. Миналата седмица делото приключи и на втора инстанция - 7 години по-късно.

Делото е емблематично и заради произнесената на първа и потвърдена на втора инстанция оправдателна присъда. За някои, пропуснали да проследят хода на процеса, тази присъда може и да е изненадваща. Всъщност обаче тя е напълно закономерна. Не само защото в подобни дела срещу хора от високите етажи на властта досега почти никой не е осъден. И не само защото използваният от обвинението член от Наказателния кодекс за „престъпление по служба” е доказано неработещ - 90% от обвинените по него са били оправдани.

А главно защото, както твърдят запознатите с фактите по делото, от самото начало е било очевидно, че обвинението е обречено на неуспех и обвиняемият няма как да бъде осъден. Понеже не той е възлагал поръчките на фирмите на своите братя. Цялата процедура са провеждали областните пътни управления, а техните директори са сключвали и подписвали договорите. И няма как да бъде доказано, че обвиняемият ги е одобрявал предварително или пък е повлиял на процедурата по някакъв друг начин. Тъй че присъдата е не само закономерна, но най-вероятно и в пълно съответствие със закона.

Български парадокс

Може и да звучи парадоксално, но в България (в този, както и в безброй други подобни знайни и незнайни случаи) оправдателната присъда съвсем не означава, че не е имало злоупотреба. Или поне „употреба” на оставените в закона празнини и вратички. Напротив. Как иначе да си обясним факта, че за година след прехвърлянето на „Батко” от директорския пост във въпросната строителна фирма на директорския пост в държавния пътен фонд приходите на тази фирма (оглавявана вече от брат му) от обществени поръчки на фонда нарастват 20 пъти. През това време „Батко” е назначавал, ръководил и контролирал директорите на областни пътни управления, сключвали договорите за тези поръчки. И най-вероятно не е било нужно да им оказва натиск, нито дори да им казва на кого да дават поръчките. В българските условия те сами си знаят.

В тези условия съдебните дела са само за парлама - имитация на дейност за пред Брюксел. Осем години по-късно нещата са си същите. Вярно, има Закон за конфликта на интереси и куп институции за борба срещу корупцията. Но кой знае каква „промяна в начина на мисленето” няма. Само дето схемите за заобикаляне и прикриване са се усъвършенствали. И овладяването на държавните институции от частни интереси е още по-организирано и централизирано. А „шокиращите данни за финансови злоупотреби” са още по-шокиращи.