Безсилието на Запада

Една седмица преди срещата на върха на НАТО в Уелс, няколко дена преди символичната визита на Барак Обама в Естония и часове преди срещата на върха на ЕС, можем да установим само едно: Западът стои безпомощен пред неоимперската политика на Владимир Путин и пред едва ли не тектоничните стратегически промени в Близкия изток.

Санкции. И какво още?

ЕС, НАТО и целият Запад залагат на санкциите срещу Русия. Вероятно на предстоящите срещи на върха те ще наложат нови санкции. Да, санкциите ще засегнат Русия и президента Путин, но няма да го принудят да отстъпи. Освен това никой не знае към какво точно се стреми той. Само към дестабилизация на Източна Украйна или все пак към анексия, за да си осигури затворен коридор до Крим? В макиавелски стил Путин изпробва слабостта на Запада да реагира, тъй като много добре знае, че Западът в никакъв случай няма да отговори с военни средства. Най-много да въоръжи отслабената и деморализирана украинска армия, което също е малко вероятно.

Гледайки реално на нещата, можем да кажем, че Украйна не определя сама собственото си развитие. Тя е зависима от Москва и от благоволението на Путин. Който иска да запази териториалната й цялост, било то Киев, Брюксел, Берлин или Вашингтон, трябва да разговаря с Владимир Путин. Западът трябва обаче първо да разбере какво иска Путин, за да реши какво може да предложи в замяна. Предпоставка, ако не и условие за разговорите би било твърдото "не" на членството на Украйна в ЕС и най-вече в НАТО. А цел на преговорите е стриктното федерализиране на Украйна с разширени автономни правомощия на Източна Украйна.

Западът не може да не признае ролята на Русия в контекста на цялостното развитие. Иначе казано, Украйна и Западът ще трябва да се примирят с руското вето. Това е цената за коварната руска инвазия. Горчива цена за Киев и признание, че западните страни не могат да направят нищо повече, освен да прекратят войната с дипломатически отстъпки. Отстъпки в случая е всъщност само по-мек израз за "примирение".

Шок и безпомощност

След падането на Берлинската стена преди 25 години и след повторното обединение на Европа Западът повярва в рационалността на дипломацията. Той заложи на благоразумието в междудържавните отношения. Затова сега е изненадан и шокиран от властовите амбиции и безскрупулността на Путин. Западният свят усеща, че в момента не е убедителен актьор на световната политическа сцена. В Европа и ЕС хората се отнасят много внимателно и скептично към западните стремежи за власт. При мандата на Обама САЩ започнаха да се съсредоточават върху собствените си проблеми и по този начин ограничиха водещата си роля в световната политика. НАТО пък отдавна тъне в идеологическа криза. И Владимир Путин властно и със самочувствие се вмести в този вакуум. Засега Западът реагира безпомощно на неговите провокации, както и на превратните промени в Близкия изток. Но само засега ли? - Не. Западът явно вече няма какво да предложи.