Безсмислени български ходове

Интервю на Георги Папакочев с известния български икономист Красен Станчев, шеф на Института за пазарна икономика, за участието на България в т.нар.”Пакт евро плюс”, влошаващия се бизнес климат в страната и АЕЦ „Белене” като предизвикателство пред здравия разум:

Предстои ли сериозна дискусия около участието на България в новосъздадения механизъм за по-тясната координация на икономическата политика на страните в еврозоната? На този въпрос Красен Станечв отговаря така: "Според мен не предстои и всичко вече е свършен факт. България ще плати една скъпа вноска за един не особено смислен Пакт за конкурентност и за още по-безсмислен фонд за поддръжка на еврото. Тези неща за безсмислени, защото фондът е всъщност награда за страни, които са се държали лошо и сметката се плаща от страни, които са се държали добре, т.е. не са харчили повече от това, което имат, каквато, между другото е и България".

Влиянието на външните фактори

Относно статистиките, сочещи влошаване на бизнес климата в страната през последния месец, икономистът казва: "Измерванията на бизнес климата от Евростат и националната статистика са мерене на усещания. Ден преди излизането на наблюдението на бизнес климата излязоха наблюденията на цените, особено на цените на производител. Те се покачват през февруари спрямо януари, което означава, че има по-голямо търсене на онова, което произвеждат българските фирми, а на годишна основа се качват с около 12 на сто, което означава същото. Тоест, от една страна има раздвижване на бизнеса, от друга страна хората все още не осъзнават перспективите като добри и затова се получава тази картина. Но не виждам някакъв особен проблем. Тогава, когато имаме по-дълъг период и спад - това би било проблем."

А дали събитията в Близкия изток, бавното възстановяване на Европа от кризата, предизборната година в България, социалните протести ще окажат някакво възпиращо влияние върху излизането от кризата? "Ако нещо окаже възпиращо влияние, това ще бъде политиката на правителството, но и тя няма кой знае каква тежест в реалния икономически живот", казва Красен Станчев и допълва: "Онова, което има много силно влияние е възстановяването на Европа. Там то е крехко, но е факт и в България, поради тази причина, има технически признаци на възстановяване, т.е. три месеца подред БВП расте. Други неща, като заетостта, не расте, т.е. безработицата се увеличава, но това е нормално, доколкото първо трябва да се създаде някакъв доход, а след това да се наемат хора. И тук идва факторът политика на правителството. Има прекалено много желание за намеса във всичко, в договорите между работодатели и работници, в затягането на така или иначе „склерозиралия” пазар на труда, в регулиране на цените. Всички тези неща могат да провалят крехкото възстановяване."

Белене е безсмислен проект!

Тези дни от Института за пазарна икономика бе осъществено изследване около проекта за АЕЦ ”Белене”. Здравият екологичен, икономически и политически разум е срещу този проект, но като че ли нуждата от много ток на всяка цена замъглява този разум. Съществува ли някакво разумно решение на проблема? Красен Станчев казва: "При горе-долу сегашните цени до 2025 година няма никаква нужда от нови производствени мощности за електричество. Част от нашето изследване е съставяне на алтернативен на правителството енергиен баланс на страната при резерв от 15 процента и запазване на възможностите за износ. Нужда от нови мощности няма. Второто, което е важно, е че при изграждането на АЕЦ ”Белене” цената на електричеството на тази централа отива някъде между 11 и 12 евро цента, което е непродаваемо на българския пазар, то е непродаваемо и на регионалния пазар. Затова всъщност се оказа, че тази централа ще работи на загуба и никога няма да се откупи."

На 31 март изтича срокът за подписването на анекс към споразумението за АЕЦ ”Белене” с руската страна. Как би следвало да постъпи кабинетът – като плати неустойките на руснаците или стремглаво да продължи към подписването на договор и започване на строежа? "Неустойките могат да бъдат оспорвани, защото в края на краищата не е било спазено българското законодателство за такова решение. Второ – никога не е имало ясна система за финансиране на такъв проект. Всъщност дори според мен договор няма, но това е юридически въпрос, в който аз не мога да навлизам, тъй като не съм виждал договор. Онова, което вероятно може да се плати като неустойка е на равнището на 250 милиона евро, докато цената, която ще плати бюджетът при строителството на „Белене” е на равнището на 4,2 млрд евро. Което означава, че е по-добре да се плати неустойката, а другото, при което ще има възможност да се ругаят предшествениците, просто да се спести", казва шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев.