Бели рицари или просто убийци?

Един път, след няколко денонощия без сън, след хиляда лицеви опори, приклякания, многокилометров марш и много часове, прекарани в ледено студена вода, си мислел да се откаже. Инструкторът му подал чаша горещо какао, отвел го до чакащата линейка и му казал, че ако иска, може да се откаже. Уосдин не се предал и решил никога повече да не проявява слабост.

Години по-късно, през нощта срещу 2 май 2011 г., в пакистанския град Аботабад се ражда един нов мит: 24-ма бойци от "Екип 6" на американските "военноморски тюлени" щурмуват имението, в което се крие Осама бин Ладен и убиват шефа на терористите, най-издирвания престъпник в света, укривал се в продължение на близо 10 години. Пресата в САЩ не пести суперлативите: рицари-джедаи, супермени, най-коравите типове на света. Хауърд Уосдин се чувства един от тях.

"Духовната твърдост е дарба"

Мотивиран от желанието си да бъде винаги най-добрият и най-коравият, Уосдин преминава най-безмилостното военно обучение в света. Става свидетел как атлетични и по-добре тренирани от него мъже масово се отказват, колабират или изпадат в паника, защото трябва да стоят под вода до загуба на съзнание. Хауърд преодолява всичко това в себе си. "Всеки мъж може да тренира и да се усъвършенства физически. Това не е прболем", казва той. "Но духовната твърдост не се научава. Тя е дарба."

Уосдин, антитерорист и световен полицай, живее години наред "живот на повикване", в постоянна бойна готовност. Когато пейджърът му записука, се отправя с бясна скорост към летището и скача във военно-транспортния самолет. Без да знае дали отива на тренировка или на сериозна акция и без да може да каже на жена си и двете си деца дали ще се върне утре или чак след пет месеца. А когато се завърне, няма право да говори за това, което е правил.

 Един от "добрите"

Години наред той е супервойник, нещо като фантом, който се появява, свършва работата, за която е изпратен, и изчезва по възможно най-безшумния начин. Другарите му са неговото семейство, екипът е над всичко, затова и бракът му бързо се разпада. По време на първата война в Ирак той убива. В Сомалия също.

Това е работата му, не изпитва съмнения по отношение на задачите или на политиката на страната си. Хауърд Уосдин се смята за един от добрите, които помагат на по-слабите. Снайперистът гледа на себе си не като на машина за убиване, а като на отличен войн, който възприема противниците като човешки същества и прилага винаги толкова сила, колкото изисква ситуацията. Мисли се наистина за супермен.

Герой или убиец?

Ерик Грайтънс, който защитава дисертация в Оксфорд преди да започне служба при "тюлените", пише веднъж в бележника си: "Всеки глупак може да прилага насилие". Според него обаче характерно за "тюлените" е, че действат "след размисъл, дисциплинирано и в съответствие със ситуацията". Именно това отличавало елитния военен от престъпника. Така е поне на теория. Реалността обаче може да изглежда съвсем различно.

Самият Уосдин описва в книгата си, която е възхвала на героизма, храбростта и жертвоготовността на "тюлените", как в Сомалия е трябвало да разстрелва жени, използвани от противника като живи щитове. За него не било проблем да разстреля терорист на място, разказва Уосдин и добавя, че и сега е в състояние да стреля "в десятката" от 900 метра разстояние и то от първи път. Макар че в родния му край ловът е разпространено хоби, Хауърд Уосдин не ходи на лов. От години. Вече бил видял много живи същества да умират.