Белият стих и черната овца

Какво точно го прихвана Нобеловия лауреат за литература Гюнтер Грас, та реши да предизвика такива сътресения със стихотворението си? Тълкуванията направо бликат в германските медии. Едни казват, че той наистина е посмял да наруши десетилетното табу, според което държавата Израел е "свещена крава” и не подлежи на критика - разбира се, заради вината на Германия и заради избитите над 6 милиона евреи през Втората световна война. Други вдигат отегчено рамене, в смисъл – "Голяма работа. Какво толкова е изрекъл Грас? Ами че тази дискусия се води другаде от доста време насам”. Трети пък хапливо нападат нобелиста с упрека, че умишлено търси скандала, защото обществеността го е позабравила, пък и напоследък нямало достатъчно качествени литературни продукти с неговия подпис, които отново да го вкарат в центъра на вниманието.

Пълен абсурд или основателна критика?

Тъй или иначе решението на Израел да го вкара в черния списък и да му забрани да влиза в страната според мнозина свърши на Гюнтер Грас добра работа, защото го постави в ролята на жертва и измести дебатите в съвсем друга посока. Някои от реакциите на това решение звучат необичайно остро за една германска дискусия. Чуват се реплики като "Пълна глупост!”, "Ненужно раздуване” и "Абсурд!”, а левите директно обвиняват израелското правителство в истерична агресивност. Дори израелският историк Том Сегев казва: „Да забраниш на човек като Гюнтер Грас да влиза в Израел е идиотска реакция. Това е неправилно и конфузно решение. Имам чувството, че то ни поставя по-близо до Иран, отколкото до обществата на свободните и интелигентни хора, към които искаме да принадлежим.”

Но решението на Нетаняху и неговия кабинет намира и подкрепа в Германия. Известният публицист Ралф Джордано например предупреждава, че пред лицето на иранската ядрена опасност Израел се намира в много тежка ситуация и подобни реакции са оправдани. А историкът Михаел Волфзон припомня, че в края на Втората световна война 17-годишният Гюнтер Грас е служил във въоръжените сили на СС. Според Волфзон такъв човек няма право да се държи като морална инстанция спрямо потомците на евреите, загинали в германските лагери.

Очаквани реакции

Самият Гюнтер Грас сякаш се радва на шумотевицата. 84-годишният носител на Нобелова награда за литература настойчиво апелира за свобода на словото в Германия. Той естествено се гневи на критиците си и дори смята, че дискусията е дирижирана в негова вреда: "Можеше да се очаква, че ще възникне дебат. Аз дори се надявах на това, защото има неща, които е крайно време да се изрекат. Но какво виждам сега? Медиите сякаш действат по заповед отгоре. Получавам непрекъснато мейли от хора, които са съгласни с мен, но те сякаш не стигат до обществеността. И друго ми прави впечатление: никой не обсъжда съдържанието и фактите", казва Гюнтер Грас.

С това последно твърдение Гюнтер Грас доста разширява границите на истината. Защото неговото стихотворение предизвика многобройни коментари и интерпретации – и като форма, и като съдържание. Повечето критици с основание се отнасят доста скептично към литературните му достойноства. То е просто нещо като политически манифест, маскиран в костюма на белия стих, гласи тази оценка, която все пак визира авторитета на Грас като Нобелов лауреат. Съдържанието на стихотворението също стана обект на внимателно наблюдение. Да, част от твърденията на писателя са основателни, но пък и добре познати. Част от фактите обаче не се покриват изцяло с действителността, смятат специалистите.

Много шум за нищо?

И изобщо – цялата шумотевица се дължи на две обстоятелства, които нямат нищо общо с Иран, бомбата и Израел. Първо – че говори писателят Гюнтер Грас, нобелист, но и оспорвана политическа фигура, най-вече заради левите си убеждения и заради дълго премълчаваната си юношеска забежка в СС. И второ – ефектното попадение с избора на жанра "стихотворение”.

В обобщение: Гюнтер Грас, разбира се, не е антисемит. Написал е едно тромаво като форма, смислено, но и познато като съдържание стихотворение. Което пък предизвика прекалено много шум и преувеличени реакции, най-вече от страна на израелското правителство.

Автор: А. Андреев, Редактор: Й. Йорданова