Битието като семеен пожар
31 март 2009Българската литература е от най-малко познатите. Поради което не е особено изненадващо, че минават три десетилетия, докато споменатият грандиозен роман бъде преведен на немски от Томас Фрам под заглавието "Семеен пожар".
Роденият през 1947-ма година Владимир Зарев е издател на литературното списание "Съвременник" и е публикувал от 1972-ра година насам десет романа, кратки разкази и стихове. Излезлият през 2003-та година роман "Разруха" е преведен още през 2007-ма на немски. Сега, с "Битието", на немскоговорящата публика се представя първата част от трилогия, в която Зарев проследява сто години от българската история.
Започва със смърт
Патриархът е мъртъв, повествованието разказва за неговите деца и тяхната майка в един архаичен свят. Романът пленява със своята пълнота, темпо, разказваческа енергия и богата орнаменталистика, възвръщайки доверието във възможността за литературно овладяване на една епоха във времена, в които повечето западни писатели отдавна са изгубили това доверие. Моделът на разпределението на многообразието от съдби в обозрим ансамбъл от фигури се проявява тук все още като витален. Като кълбо червени нишки, преминаващи през романа, които изчезват от погледа, за да се появят после отново.
Отец Анисий, който постоянно присъства в първата част, както и лайтмотивът на времето пречат на разделения на много глави и части роман да изпадне в анекдотичност. Между частите по правило минават големи периоди от време. Което гарантира динамиката и позволява и бързата смяна на едно действие с друго, от едно място на друго. Спокойствие не настъпва. От читателя се изисква нагласата да се приспособи към разказа, който едновременно следва няколко линии, представяйки света и историята в тяхната комплексност.
Световната история в микрокосмоса на Видин, абстрактното става конкретно. Образите в романа са пълнокръвни, не са плоски характери. Фигурите нито се идеализират, нито се извисяват романтично, нито се очернят. Велчеви са пренесени в 20 век образи на Достоевски, разкъсвани между религиозното смирение и разрушителната сила, между детската наивност и несъмнения бизнес-нюх.
Българският Балзак
По повод романа "Разруха" един германски критик нарече Зарев "българския Балзак". Но като че ли по-уместно е сравнението с Достоевски и дори с Булгаков, не само заради елементите на общата славянска история, встрани от господстващите клишета.
И определено не може да се забележи, че от излизането на романа са минали 30 години, когато Йовчев, професорът по римско право, пита реторично:"Може ли щастието да бъде обявено за човешки дълг? И дали дори и само двама души разбират едно и също под равенство?" Асен отвръща: "Вие се отнасяте към нещата от сферата на идеите, г-н професор. Но едно гладуващо дете не е философски проблем, нито пък уялото се ръководство на Италианската банка, но между двете съществува определена зависимост."