DW Blog

Потокът ме погълна. Вървяхме стройно в индианска нишка. Посоката беше ясна - напред. Целта - да си намерим място. Резултатът за мен - неизвестен.

Влакът беше претъпкан. Карнавалът в Северен Рейн-Вестфалия не е най-подходящото време за жп-пътешествия. Това ми беше ясно. Но пък и да останеш в карнавално разбунената провинция също не е много за препоръчване.

По всяко време на денонощието по улиците щъкат милиони хора, облечени в костюми, които би трябвало да са много комични. Но ако не си излял в тялото си подходящо количество алкохол, ефектът от цялата дандания ти изглежда по-скоро трагичен... Всичките тези вещици, папагали, пингвини и всякакви други земни и неземни твари пият, пеят и вършат разни други, неособено апетитни физиологични дейности с "п". Всичко това по улиците. И така си празнуват.

Масово джуркане

Както и да е. Това леко лирическо отклонение ми трябваше само, за да обясня защо беше претъпкан влакът, с който исках да избягам за три дни от Бон. Е, тъпканицата създаваха не само бегълци като мен. Имаше и такива, които искаха да разпространят карнавалната култура и по другите германски земи. Уви!

Докато се взирах да прочета етикетите за резервации над седалките в ICE-то, т.е. в най-експресния от експресните влакове в Германия, изведнъж установих, че сегментите от тълпата пред и зад мен, всъщност са една хомогенна група. Те, за разлика от мен, се бяха устремили към своите места във вагон номер 6. А бяхме се качили в 11-ти вагон. Аз го бях избрала произволно, защото нямах запазено място. Те обаче се бяха объркали. И така сега, без да искаме, си бяхме устроили поход през влака, който се оказа твърде мъчителен.

Хаосът на реда

След половин час пъплене драматизмът се сгъсти. Имахме интензивно насрещно движение: хора, куфари и сакове, които също се бяха устремили към местата си, но в обратната посока. "Лидерът" на насрещната колона, мъж около 60-те, енергично дърпаше огромния си куфар, без особено да се интересува дали не гази през краката на останалите. Докато помиташе всички наред от нашата нишка, той назидателно повтаряше, че трябвало да се откажем, защото проходите във вагона, през който предстоеше да минем, били блокиран от "такива като нас". Хайде сега, такива като нас - а той за какъв се смята?!

В края на този мъчителен поход аз внезапно осъзнах, че цялото бутане е било огромна нелепост, същински абсурд. Вагонът, дето, според онзи грубиян бил блокиран от такива като нас, всъщност се оказа полупразен. Вярно, проходите все още бяха задръстени от десетки хора... Но почти никой не сядаше там - просто на повечето билетите им бяха за други вагони. А щом е разпоредено едно, германецът не си и помисля да направи друго. Важното е да има ред!

Макар и това понякога да предизвиква абсолютен хаос...