Богатите ще могат да си купят безсмъртие

През февруари основателят на фондация X PRIZE Питър Диамандис и д-р Боб Харири обявиха, че са учредили нова компания на име Celularity. Целта им е 100-годишните на бъдещето да станат новите 60-годишни, а хората дори в напреднала възраст да се радват на добър външен вид, интелектуална сила и мобилност. Изходното финансиране на компанията възлиза на 250 милиона долара.

Супер богатите финансират своето безсмъртие

Дали обаче за това сериозно финансиране има стабилна научна основа? Изглежда, че отговорът е "да". Вече се знае, че стволовите клетки са бъдещето на регенеративната медицина. А Celularity се съсредоточава именно върху използването на стволови клетки, за да спре стареенето на тялото чрез регенериране на тъкани и органи.

Новото начинание на Диамандис и Харири само потвърждава една вече трайна тенденция в Силициевата долина. Преуспяващите дигитални босове, безрезервно вярващи в технологията, вече от години финансират биомедицински компании за научноизследователска и развойна дейност, които се стремят да осигурят безсмъртие на своите спонсори. Сред тези технологични оптимисти са Лари Елисън (основател на Oracle), Лари Пейдж и Сергей Брин (основатели на Google), Джеф Безос (основател на Amazon) и Петър Тийл, съосновател на PayPal.

Наскоро Диамандис писа до абонатите на електронния си бюлетин следното: "Помолих най-умните хора, които познавам, да направят технически прогнози за следващите 20 години (2018 - 2038). Една от тези прогнози гласи, че до 2030 човечеството ще може да изпревари скоростта на стареенето."

Диамандис нарича това Longevity Escape Velocity (LEV), което в свободен превод означава приблизително "дълголетие, изпреварващо стареенето". Това е моментът, след който с всяка изминала година очакваната продължителност на живота на хората с достъп до най-добрите технологии за регенеративна медицина ще се увеличава с повече от една година. С други думи: с известен късмет и внимателно контролиране на рисковете поне някои хора могат да се надяват да живеят безкрайно. Диамандис и неговите съмишленици смятат, че след малко повече от десетилетие най-богатите хора вече ще могат да изпреварват скоростта на стареенето.

Пари и дълголетие

Само най-богатите обаче, защото регенеративната медицина е много скъпо нещо. Можем да прогнозираме, че евентуално чак след 2040 година ефективните технологии за удължаване на живота ще станат достъпни и за всеки човек в индустриалните държави, който има добра здравна осигуровка. Това обаче е само прогноза, която може и да не се осъществи. Едно е сигурно: ако LEV се превърне в действителност, първи от него ще се възползват милиардерите, които го финансират.

Нека обаче помислим и над още един аспект. Досега беше така: притежателят на най-голямото богатство в крайна сметка умира, а парите се наследяват от децата му или се раздават за благотворителни цели. В някои държави чрез данъка наследство част от парите на покойния се връщат в хазната и могат да се използват за обществено полезни цели. Какво обаче ще стане, ако притежателите на богатства никога не умират? Какво ще стане, ако тяхното материално могъщество продължи да се концентрира не само в рамките на 20, 30 или 40 години, а в рамките на два, три или четири века?

Човечество от столетници и малко деца за цвят

Ако проектът LEV се превърне в действителност, тогава ще трябва да се решават два фундаментални политико-икономически въпроса. Първо: Как да се избегне демографският взрив, след като милиони и дори милиарди хора започнат да удължават живота си до няколко века? При това положение очевидно ще трябва рязко да се снижи раждаемостта, за да се осигури стабилност на световното население. И в крайна сметка процентът на децата спрямо общото население сериозно ще спадне: децата ще станат рядкост.

Вторият въпрос гласи: Дали човешката цивилизация безболезнено ще приеме появата на каста от безсмъртни супер богати аристократи? Или пък ще бъдат наложени някакви горни граници на натрупването на лични богатства и собственост?

Ако проектът LEV се окаже технологически осъществим, през следващите няколко десетилетия ще трябва да се търсят спешни отговори на тези два основни въпроса. Живеем в интересни времена.