Бойко да благослови Бог!

Вчера в коридорите на Министерски съвет се състоя срещата на малки вратички между отборите на „Бистришките тигри“ и „Мътните ги взели“, при която капитанът на двата отбора генерал Бойко Борисов отбеляза победния автогол. По този повод българският премиер произнесе следното победно слово:

"Без мене аз бих бил никой"

„Кънгрътюлейшън! 1300 и нещо години след като Аспарух, воден от Винету, създаде страната на вождовете, вие избрахте мене, простото момче от Банкя, простия възпитаник на школата на Държавна сигурност, простия комунист, простия пожарникар, простия пазвантин, простия съдружник на простите мафиоти, да продължа традицията, да поведа отбора в атака към нашата врата и да отбележа най-големия автогол в българската история. Без мене, без моите славни крака, без моите знаменити ръце, без моя велик врат, аз нямаше да се справя, без мене аз бих бил никой, случайна жена, която срещам на случайна бензиностанция и назначавам за министър на здравеопазването, затова още веднъж: кънгрътюлейшън!

Днес, на днешния ден, вие, от едната малка вратичка, и от другата, ми напомнихте, че макар и да се попържахме както и сърбин не ни е попържал, макар да си чупихме краката, да крадохме джиповете и преразпределяхме „бизнеса“, полицаите, съдиите и журналистките, когато дойде време да се избере човекът, който да се къпе във властта и бръсне в телевизора, вие не се поколебахте, не се замислихте, а ми сложихте снимката на ключодържателите си. От едната страна аз, от другата - Лили Иванова и Лепа Брена. Още веднъж: кънгрътюлейшън!

И нека моите автобиографи запишат, че този автогол не ни падна от небето, още по-малко беше открит до скелета на вампира от Созопол, за него нямат принос американските ни партньори, нито европейците, нито тайните служби на Израел, ръководени от Яне Янев. Искам да го кажа така, че да го чуе всеки, който има малко ум: аз съм прост и вие сте прости и затова си вкарваме автоголове.

"Народът е Бойко и Бойко е народът"

Сега, когато над моята държава се веят байраците, спуснати наполовина по пилоните, аз като пророчицата на Берлускони, гадателката на Ким Чен Ун и вещицата на Фидел Кастро виждам пиянството на човешкия мат'риял. Виждам мъжа, провесил бирения си корем през балкона, който изцежда последната бутилка; жената, крещяща на детето си, че ще му счупи главичката, ако не й остави малко трева; старицата, изхвърляща през прозореца червата на златната рибка. Няма значение дали този, който ме гледа по телевизора, ме е охранявал или аз съм го охранявал, няма значение дали аз съм го лъгал или аз съм го мамил - сега народът е Бойко и Бойко е народът.

В този момент аз искам да ми благодари сърдечно Цецко, без когото не бих могъл да чувам какво се говори за мене във всеки телефон и интернет, искам да ме целунат Цецка и Мецка, без които нямаше да разбера, че две едноклетъчни не образуват едно многоклетъчно, искам да ми падне в краката Вежди, който винаги ме моли да се виждам като каменните глави на Великденските острови или като бронзовата скулптура на Стамболийски пред Народната опера. О, соле мио!

И както казва Обама, който се е снимал с мене, аз нямаше да съм човекът, който съм днес, без жената, която винаги е била готова да ми изпере чорапите и милионите. Макар и в друга банка, тя винаги ще ми бъде благодарна. Да е признателна и днешната ми приятелка, каракачанската овчарка, чието име е държавна тайна, която има възможност всяка сутрин да ми облизва носа.

"Но не плачи за мене, България!"

Нека моите журналистки насочат микрофоните си към моите бизнесмени. Те ще чуят как моят полицай, който си мълчи за това, което се случваше в моето МВР, пита жена си какво да й купи с депутатската си заплата, те ще чуят как бившият безработен крадец, днес мой митничар, казва на износителите-вносители на цигари, че не му се говори за пари, а за хотели, нека моето семейство Пеевски ми издаде вестник, който да ми описва хубавия живот в братската държава Нефтохим, където един басейн постоянно се пълни от три тръби с рубли, а се източва от една тръба с долари, нека! И това не е всичко! Най-доброто ми предстои!

Аз знам, че както есента дойде за патриарха, така един сезон и аз ще сляза от правителствения самолет. Но не плачи за мене, България! Мене може и да ме няма, но автоголът, който направих, ще остане завинаги в нашата врата. Бог да благослови Бойко!

ФОРУМ

Gruju. Пишете, пишете. Още един мандат и ще запушим и вашата уста. И Германия няма да ви спаси. Бойко да благослови Бог!

Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел