Болестта на Паркинсон: Бавната смърт на мозъка
4 юли 2021Болестта на Паркинсон е второто най-разпространено невродегенеративно заболяване след Алцхаймер. Само в Германия между 250 и 300 хиляди души страдат от него. В резултат от болестта в мозъка умират нервни клетки. Те се намират в онази негова част, която отговаря за контрола над голяма част от движенията на човешкото тяло.
Ранните симптоми могат да се появят десет и дори двайсет години преди да бъде поставена диагнозата. Такива симптоми могат да бъдат нарушения в обонянието, тремор, скованост в мускулите и депресивни състояния. Повечето хора, у които се диагностицира болестта на Паркинсон, са около 60-годишни. Но дори и болестта да бъде открита на по-ранна възраст, тя си остава нелечима.
Терапии се търсят от дълги години
До момента не съществува лекарство, което да предотвратява заболяването. Десетки изследвания се провеждат по цял свят с цел да се открият терапии, които биха могли да предотвратят отмирането на клетките – по възможност още преди да се появят известните симптоми.
Пациентите с Паркинсон, които страдат от двигателни разстройва, не произвеждат достатъчно количество допамин. При тях са засегнати невроните в една част на мозъка, наречена „Субстанция нигра“ („черно вещество“). Точно те отговарят за производството на допамин. Ако са засегнати над 60 процента от „Субстанция нигра“, се стига до добре познатите симптоми на паркинсонизма.
В мащабно проучване на Лондонския университетски колеж учените доказват, че много признаци на заболяването се появяват години преди диагнозата. В допълнение към забележимите нарушения на опорно-двигателния апарат, болните понякога страдат и от невропсихични разстройства. Пет години преди поставянето диагнозата обикновено се забелязва тремор - 14 пъти по-често, отколкото у хората, които не са застрашени от болестта на Паркинсон.
Други признаци, които говорят за започващо заболяване, могат да са ниското кръвно налягане, проблеми с пазенето на равновесие, както и наличие на световъртеж. Освен това въпросните пациенти сравнително рано започват да страдат от депресия, хронична умора и тревожни разстройства.
Преди 200 години лондонският лекар Джеймс Паркинсон първи описва болестта, която впоследствие е наречена на негово име. Въпреки това, лечение все още не е открито. На пациентите обикновено се предписват лекарства, които компенсират липсата на допамин в мозъка, което може да облекчи симптомите.
Нови методи облекчават симптомите
Хирургичните интервенции също могат да помогнат, например методът, наречен “дълбока мозъчна стимулация”. В мозъка се поставят стимулиращи електроди, а под кожата на ключицата - генератор. Генераторът изпраща електрически импулси към съответните области в мозъка и по този начин влияе на различни процеси. След тази терапия пациентите трябва да продължат да приемат лекарства, но вече в по-малки количества.
Макар болестта на Паркинсон да не се лекува, известно е, че спортът и физическите упражнения са изключително важни. Клиничните проучвания например показват, че танците могат значително да намалят проявите на някои от типичните симптоми на болестта и да подобрят стойката, походката и равновесието.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: