Борбата срещу ебола: кой както може

Страните-членки на ЕС трябва сами да решават как да се справят с ебола. И те го правят по различен начин. В Германия здравният министър предупреждава да не се изпада в истерия и вярва, че здравната система на страната е добре подготвена да се справи с вируса. Във Великобритания пък здравните служби въведоха на летищата Хийтроу и Гетуик и на гарата Сейнт Панкрас, където спира влакът Евростар. Франция пък планира на летището в Париж да мери температурата на пристигащите с Еър Франс пътници от Гвинея. Чехия също обяви подобни проверки. Експерти обаче са скептични относно смисъла на такива прегледи, защото инкубационният период на ебола продължава до три седмици. Правителствата в Европа обаче се стреснаха от случаите в САЩ и Испания и предпочитат да прилагат повече от необходимите мерки срещу ебола.

Помощ за Африка или самозащита на Европа?

Еврокомисията досега не е препоръчала на страните-членки да провеждат подобен контрол на летищата. Всяка държава трябва сама да реши какви мерки да предприеме. Онова, което обаче страните би трябвало да направят, е да дават медицински указания на пасажери, които идват от най-засегнатите райони. Пътниците от Западна Африка например биха могли да получат на летището телефонен номер, на който да се обадят, ако забележат у себе си симптоми на болестта. Освен това при съмнение за заразяване с ебола такива хора не би трябвало да отиват в спешния център, без преди това да предупредят болницата за намерението си, за да се избегне възможно предаване на висура.

Еврокомисията засега не говори за пандемия, тъй като ебола е разпространена само в няколко западноафрикански държави. Затова и европейската стратегия е ориентирана по-скоро към справянето с болестта в самата Западна Африка. ЕС като общност е обещал на засегнатите страни Гвинея, Сиера Леоне, Либерия и Нигерия финансова помощ, възлизаща на 180 милиона, а страните-членки ще отпуснат още 300 милиона. Тази помощ, по думите на германския здравен министър Херман Грьое, "в най-добрия смисъл на думата е необходима помощ за хората там, но и най-добрият начин за защита на населението в Европа".

Европейски скептицизъм

Онова, на което ЕК особено държи, е строгият контрол на африканските летища, по терминалите за заминаващи. На аерогарите в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне вече са въведени строги мерки. До този момент, по данни на Международния съюз на летищата (ACI) на преглед преди полет са били подложени около 36 000 души. Прегледът включва измерване на температурата и попълване на анкетна карта. На 77 пътници е бил отказан полет, но нито един от тях не е бил заразен с ебола, е станало ясно по-късно. В Европа обаче никой не иска да разчита на проведени в Западна Африка тестове. ЕС иска заедно със Световната здравна организация да провери "дали тези прегледи са ефективни и съответно да ги оптимира", казва еврокомисарят по здравните въпроси Тонио Борг.

Различният подход на европейските страни към опасността от ебола зависи и от това, доколко дадена страна има транспортни връзки и отношения със засегнатите африкански държави. Така например Еър Франс продължава да извършва полети до Конакри в Гвинея. Брюкселските авиолинии пък обслужват както Конакри, така и либерийската столица Монровия. Мароканската компания Роял Еър изпълнява полети между Западна Африка и Европа през Мароко.

Липса на обща стратегия

Освен за оказването на финансова помощ, ЕК настоява също страните-членки да изпращат и войници в засегнатите западноафрикански държави. Великобритания например е обещала да изпрати 750 войници в бившата си колония Сиера Леоне. Като цяло обаче готовността сред страните-членки за подобни акции е доста слаба. Възможностите за евакуация на пациенти с ебола също са проблем.

Чуват се критични гласове, че Европа само се стреми сама да се предпази от болестта, а тежката ситуация в Западна Африка й е безразлична. Разбира се, ЕС отхвърля подобни нападки. Ясно е обаче едно: засега в Евросъюза става дума единствено за обмен на информация и за координиране на мерките в отделните страни, за да се предотврати разпространието на ебола, а не за обща стратегия за справяне с епидемията. Според Брис дьо ла Вин, оперативен ръководител на организацията "Лекари без граници", това е недостатъчно. "Справянето с ебола е много бавно. Факторът "време" е важен. Трябва да гледаме на борбата срещу ебола като на война. Нямаме време за губене", казва Брис дьо ла Вин.