Борисов падна, но още не го е разбрал

Коментар от Полина Паунова:

С гласовете на 135 от 240 народни представители парламентът погази конституцията и си въобрази, че и издигнал непробиваем щит пред „националната сигурност“. В сряда депутатите отхвърлиха президентското вето върху Изборния кодекс, като заявиха, че по този начин са защитили интереса на страната ни. А той се оказа ограничаване на възможностите за гласуване на българите, живеещи в Турция. Покрай Турция, където според Патриотичния фронт друга държава организира и предрешава българския вот (как точно се случва това, си остава загадка), крутите мерки засегнаха и всички останали страни.

"Продължаваме напред!"

Така с непробиваема национала сигурност, гарантирана не от ДАНС или от другите специални служби, а от изборния закон, всички ние трябва да живеем спокойни и уверени в няколко неща. На първо място е наложително да сме сигурни, че държавата се грижи за сигурността ни, на второ - да проумеем най-сетне, че българите в чужбина са по-малко българи от тези, които живеят в България, и на трето - изобщо да не се съмняваме в стабилността на мнозинството. Но и в още нещо не бива да се съмняваме: в способността на това мнозинство да прави каквото си иска с едничката цел да се задържи на власт - без значение дали ще погази конституцията или някакви си „второстепенни“ нормативни актове. И ако в цялата мерзост около Изборния кодекс има нещо сигурно, то е именно безалтернативността на правителството. Което обаче подписа смъртната си присъда.

"Мнозинството е стабилно и продължаваме напред" - така председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обобщи ситуацията след отхвърленото вето на президента. “Приключиха преговорите, които дадоха възможност за нова политическа култура в парламентарното мнозинство", каза още той. И наистина: 135-те гласа "за" отхвърляне на ветото показват увереността на парламентарното мнозинство в монолитността на кабинета. Което в превод означава горе-долу следното: ГЕРБ и управляващото крило на Реформаторския блок се подчиниха на Патриотичния фронт, който даде да се разбере, че ще продължи да подкрепя правителството само ако президентското вето бъде отхвърлено.

Селска чест

Настояването на националистите за бламиране на държавния глава беше по една-единствена причина: селска чест. Обяснението даде един от съпредседателите на Фронта - Красимир Каракачанов. От парламентарната трибуна той разказа, че на консултациите по спорните текстове е присъствал и секретарят на президента, който не е имал възражения по окончателната редакция на промените. След това самият Каракачанов поискал среща с президента, за да му обясни аргументите на Фронта за предложението гласуването в чужбина да става само в дипломатическите и консулските служби. И тъй като Плевнелиев не откликна на поканата, а директно наложи вето, то трябва да бъде отхвърлено. Такава е логиката на ПФ.

Накратко: нараненото его на двама националисти (Каракачанов и Симеонов) и започнатата от тях предизборна кампания стоят в основата на факта, че стотици хиляди българи са заплашени или да не могат да гласуват, или да го правят по-трудно. А прищявката на властовия фактор ПФ, удовлетворена от ГЕРБ и Реформаторския блок, зададе няколко нови политически тенденции.

Правителството падна, да живее правителството

Заради стабилността на управлението (каквото и да значи това при положение, че трите партии нямат парламентарно мнозинство) ГЕРБ и РБ поведоха битка срещу конституцията и основните права на гражданите. Тази война обаче е предварително загубена. Точно както я загуби и предходното правителство.

Основната разлика с кабинета “Орешарски“ е, че Борисов се върна на власт благодарение на същите тези граждани, които сега замени за доброто настроение на Каракачанов и Симеонов. Друг важен момент е, че пиар-стратегията на Реформаторския блок - “морал в политиката“ - окончателно бе заменена с отдавна видимото “участваме в договорки всякакви само и само да сме в политиката“. А това е фактическата смърт на Блока.

Следващ важен момент, до който доведе отхвърленото вето, е този: година и половина след идването на власт на този кабинет „златният пръст” на Волен Сидеров ще бъде за него точно толкова важен, колкото бе за БСП и ДПС. С малката разлика, че ако при Орешарски националистите не бяха официално във властта, сега те са част от нея и могат да диктуват правилата. „Атака” е само бонус.

И още една прилика с предходното управление: косвената подкрепа на вече низвергнатия банкер Цветан Василев. БДЦ, за които се знае, че ползваха финансиране от бившия шеф на КТБ, вече официално са част от управляващото мнозинство. Цялата парламентарна група на Ковачки (бивша на Бареков) гласува като един срещу президентското вето.

Впрочем, с БДЦ Борисов, Патриотите и така наречените Реформатори си решиха един много важен проблем: вече не се нуждаят от гласовете на ДПС. В същото време БДЦ е добър параван за интересите на Движението, което се видя най-вече при гласуването на текстовете, представяни за съдебна реформа.

Началото на края

Да, след всичко изброено дотук правителството наистина е стабилно. Защото мнозинството управлява с опозицията. От което следва, че опозицията е де факто на власт. Всички вкупом показаха, че конституцията и основните права на гражданите са досадна отживелица. И че могат да бъдат потъпквани, стига покрай това управляващите да спечелят още няколко месеца. И да, наистина става дума за няколко месеца. Защото макар и стабилно, това управление вече падна от власт. Просто участниците в него още не са го разбрали.